Читать «Цитаделата» онлайн - страница 3
Арчибалд Кронин
Арчибалд Кронин
Книга първа
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Книга втора
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Книга трета
Глава първа
Глава втора
Книга четвърта
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Глава седемнадесета
Глава осемнадесета
Глава деветнадесета
Глава двадесета
Глава двадесет и първа
Глава двадесет и втора
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
Арчибалд Кронин
Цитаделата
Книга първа
Глава първа
Един късен октомврийски следобед през 1921 година неугледен мъж напрегнато се взираше през прозореца на третокласното купе в почти празния влак, който идеше от Суонси и пуфтеше нагоре по долината Пеноуел. Менсън пътуваше от Север вече цял ден, сменял бе влак в Карлайл и Шрузбъри и въпреки това последният етап на отегчителното пътуване към Южен Уелс го завари още по-развълнуван от мисли за бъдещия, първи в лекарската му кариера пост в този странен, обезобразен край.
Навън, между планините, издигащи се от двете страни на единичната железопътна линия, се лееше проливен дъжд. Върховете бяха скрити в сивата пустош на небето, а склоновете им, белязани от изоставени рудници, чернееха мрачни, осакатени от огромни купища шлака, върху които с напразната надежда да намерят паша скитаха няколко мръсни овце. Не се виждаше ни храст, ни стрък зеленина. В гаснещата светлина дърветата приличаха на неприветливи и осакатени призраци. При един завой на линията пред погледа му светна черният блясък на някаква леярна, осветил десетина голи до кръста работници с опнати тела и вдигнати за удар ръце. Макар че тази гледка се загуби бързо зад безразборно струпаните машинарии над една мина, у него вълнуващо и живо остана усещането за мощ. Менсън пое дълбоко дъх. Почувства ответен порив за усилие, една внезапна завладяваща бодрост, бликнала от надеждите и обещанията на бъдещето.
