Читать «Цитаделата» онлайн - страница 203

— Спомням си Уотсън. И неговото пътуване през Парагвай. Умен човек.

— Ужасно приятен.

— Но ти сметна, че на балета ще бъде твърде горещо?

Тя се усмихна, без да отговаря. Извади цигара от една плоска кутия, върху която с бледи цветове бе отпечатана една изискана миниатюра на Буше.

— Да, чух, че Уотсън тича подир теб — продължи той с внезапно оживление. — Какво мисли твоят съпруг за това?

Тя отново не каза нищо, само повдигна едната си вежда, като че леко го укоряваше за липса на такт. Момент по-късна каза:

— Сигурно разбираш? Джеки и аз сме най-добри приятели. Но всеки от нас има свои собствени приятели. Той сега е в Хуан. Но не го питам защо. — После весело добави: — Ще потанцуваме ли — само един път?

Танцуваха. Тя се движеше с някаква изключително очарователна грация, лека и безлична в неговите ръце.

— Не съм съвсем добър — каза той, когато се върнаха. Той дори влизаше в нейния стил — отдавна, отдавна бяха отминали дните, когато би изръмжал: „По дяволите, Крис, от мен танцьор не става.“

Франсис не отговори. Отново почувства, че това е извънредно характерно за нея. Друга жена би му направила вятър, би му противоречила и с това би го накарала да се чувства неудобно. Подтикван от внезапно неудържимо любопитство, той възкликна:

— Моля те, кажи ми нещо. Защо си така мила с мен? Защо ми помогна толкова много през всички тези месеци?

Тя го погледна с леко задоволство, но без да прави опит да извърта.

— Ти си извънредно привлекателен за жените. И най-големият ти чар е, че не съзнаваш това.

— Не, но наистина — запротестира той изчервен, след това промърмори: — Надявам се, че все пак съм и някакъв доктор.

Тя се засмя, като бавно разпръскваше с ръка цигарения дим.

— Никой не може да те убеди. Може би не трябваше да ти казвам. Разбира се, ти си чудесен доктор. Онази вечер говорихме за теб на Грийн стийт. На ле Рой, му омръзнал диетикът на нашата компания. Нещастният Ръмбълд! Нямаше да му е много приятно да чуе как ле Рой лае „ще трябва да се отървем от нашия дедик“. Но Джеки е съгласен. Искат някой по-млад, с повече енергия, в ръководството — да използвам ли клишето? — някой, вдъхващ надежди. Явно, готвят голяма кампания в медицинските списания, искат наистина да заинтересуват професията от научна гледна точка, както се изрази ле Рой. И, разбира се, Ръмбълд е само една шега сред колегите си. Защо говоря такива работи? Такова прахосване на нощ като тази. Сега недей да гледаш тъй, сякаш искаш да убиеш или мен, или келнера, или диригента на оркестъра — всъщност бих искала да го направиш. Не е ли ужасен? Гледаш точно както гледаше първия ден, когато влезе в стаята за проби, много надут и горд, и нервен, дори малко смешен. И после — бедната Топи! Според правилата сега тя би трябвало да е тук.

— Много се радвам, че не е — каза той с поглед, забит в масата.

— Моля, не ме мисли за банална. Не мога да търпя такива работи. Ние сме достатъчно интелигентни, надявам се. Е добре, поне аз просто не вярвам във великата любов. Нима фразата не е достатъчно смешна? Но мисля, че животът е много по-весел, ако човек си има… приятел, с който да измине част от пътя. — Погледът й отново изразяваше голямо задоволство. — Сега звуча точно като Розети, а това е твърде ужасно. — Тя взе кутията си с цигари. — Както и да е, тук е задушно и искам да видиш луната над реката.