Читать «Цитаделата» онлайн - страница 190

— Добре, добре — ридаеше тя. — Няма. Но ти казвам, някой ден ще съжаляваш.

Екскурзията беше провалена и преди всичко за нея. Въпреки че избърса очите си и набра голям букет иглики, въпреки че прекараха още един час на слънчевия склон и спряха по пътя в „Ливъндър леди“ за чай, въпреки че разговаряха привидно приятелски за обикновени неща, цялата прелест на деня бе мъртва. И докато се прибираха в ранния здрач, лицето й беше бледо и неподвижно.

Постепенно неговият гняв се превърна във възмущение. Защо от всички на света само Крис се нахвърля върху него? Други жени, при това очарователни жени, бяха възхитени от бързото му издигане.

Няколко дни по-късно му позвъни Франсис Лорънс. Бе пътувала, бе прекарала зимата в Ямайка — през последните два месеца няколко пъти бе получавал писма от Миртър бенк хотел; но сега се беше върнала, нетърпелива да види приятелите си, излъчваща слънчевата светлина, която бе погълнала. Весело му каза, че иска да я види, преди да е загубила тена си.

Отиде на чай. Както беше казала, тя имаше красив тен, ръцете и деликатните й китки, слабото й питащо лице бяха опънати като на сатир. Удоволствието да я види отново бе извънредно много увеличено от радостта в нейните очи, тези очи, които бяха безразлични към толкова много хора и които със своята светлина бяха така приятелски настроени към него.

Да, те разговаряха като стари приятели. Тя му разказа за своето пътешествие, за кораловите градини, за рибите, които се виждат през стъкленото дъно на лодката, за райския климат. В отговор той й разказа за своите успехи.

Може би в думите му се бе промъкнала следа от неговите мисли, защото тя весело отговори:

— Ти си ужасно тържествен и позорно прозаичен, ето какво става с теб, когато ме няма. Не, аз наистина мисля, че това е, защото работиш твърде много. Наистина ли трябва да продължаваш цялата тази работа в манипулационната? Що се отнася до мен, мисля, че е време да си вземеш една стая някъде в Уестенд — Уимпъл стрийт или Уелбък стрийт например — и да приемаш пациентите си там.

В този момент влезе нейният съпруг, висок, ленив, с обноски. Кимна на Андрю, когото познаваше много добре — бяха играли бридж веднъж или дваж в Саквилския клуб, — и грациозно прие чаша чай.

Макар весело да заяви, че за нищо на света няма да им попречи, влизането на Лорънс прекрати сериозния характер на разговора. Започнаха да обсъждат с голямо удоволствие последните прояви на Ръмбълд-Блейн.

Но половин час по-късно, когато Андрю се върна в Чесбъроу терас, предложението на госпожа Лорънс продължаваше да занимава ума му. Защо да не си вземе кабинет на Уелбък стрийт? Очевидно, моментът е дошъл. Няма да се откаже от нищо в своята практика в Падингтън — манипулационната носеше твърде много доходи, за да се изостави така лесно. Но можеше да я съчетае с една стая в Уестенд, ще използва по-добрия адрес за своята кореспонденция, ще го има върху рецептите си, върху сметките.