Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 28

Това бяха неща, за които можеше да говори със Сам, макар че никога не беше ги споделяла със съпруга си. Остави го да вярва, че единственото им дете е било пощадено и не е изпитало този миг на ужас и болка.

Тези и подобни мисли минаваха през главата на Алис години наред. Когато се събуди в събота сутринта, болката и скръбта й малко поутихнаха, защото си спомни, че Джийни Шеридан щеше да я посети.

В десет часа звънецът на вратата иззвъня. Тя я отвори и грабна Джийн в прегръдките си с нетърпелива, стремителна нежност. Беше прекрасно да притисне младата жена до гърдите си. Знаеше, че тази прегръдка и целувката за добре дошла бяха предназначени както за нея, така и за Карън.

Беше я наблюдавала как се развива от срамежливото, затворено шестнадесетгодишно момиче, каквото бе, когато станаха съседи в Корнуол, и се превръща в елегантна, преуспяла жена, историчка, а сега и писателка на романи.

През двете години, докато живяха врата до врата, преди Джийн да завърши гимназия, да отиде на работа в Чикаго, а сетне да учи в „Брин Моур“, Алис се възхищаваше от младото момиче, но и го съжаляваше. Изглеждаше направо невъзможно такива родители да имат толкова добро дете. Те бяха хора, до такава степен заети с взаимното си презрение и непоносимост един към друг, че дори не забелязваха какви поражения вечните им кавги и побоища нанасяха върху единствената им дъщеря.

Още тогава Джийн показваше изключително достойнство, помисли си Алис, като я отдръпна от себе си, за да я огледа от глава до пети, и отново я прегърна.

— Знаеш ли, че не съм те виждала цели осем месеца? — възкликна тя. — Джийни, липсваше ми.

— И ти на мен. — Джийн се взря в по-възрастната си приятелка с нежност и любов. Алис Съмърс беше хубава жена със сребристобяла коса и сини очи, в които винаги имаше скрита тъга. Усмивката й обаче беше топла. — Изглеждаш чудесно.

— Не е чак толкова зле за шестдесет и три — съгласи се Алис. — Реших да не ходя повече на фризьор и това, което виждаш, е истинският цвят на косата ми.

Хванати за ръце, двете прекосиха вестибюла и влязоха в дневната.

— Всъщност сега се сещам, че ти никога не си идвала тук. Винаги сме се срещали или в Ню Йорк, или във Вашингтон. Кла да ти покажа къщата, като започнем от прекрасния изглед, който имам към Хъдсън.

Докато вървяха из стаите, Алис обясняваше.

— Не знам защо останахме в онази къща толкова време. Тук съм по-щастлива. Според мен Ричард си бе внушил, че ако се преместим, по някакъв начин ще изоставим и предадем Карън. Той така и не успя да преодолее загубата й.

Джийн си спомни красивата къща в стил „Тюдор“, на която толкова се бе възхищавала като дете. Познаваше я като петте си пръста. Хиляди пъти бе влизала и излизала от нея, докато Лора живееше там. После Алис и господин Съмърс бяха толкова мили с нея. Щеше й се да бе познавала Карън по-добре.