Читать «Нощта на бухала» онлайн - страница 160

Казваше ли Флайшман истината? — запита се Сам. Ако е така, значи бе хвърлял камъните в погрешна градина.

— Спомнете си добре, доктор Флайшман — настоя Сам. — Много е важно.

— Да, ще се опитам. Вчера Джийни излезе на дълга разходка. Подозирам, че и тази сутрин е направила същото. Проверих в стаята й, няма я там. Не я видях и в ресторанта. Смятам да обиколя града с колата, може да я намеря.

Сам знаеше, че детективът, определен да следи Флайшман, все още не е дошъл. Беше прекалено рано.

— Защо не почакате малко, да видим дали няма да се появи? — предложи той. — Възможно е, докато обикаляте с колата, да я пропуснете.

— Не мога да стоя със скръстени ръце и да не правя нищо, когато се тревожа за нея — отвърна рязко Марк. Сетне подаде на Сам визитната си картичка. — Ще ви бъда много благодарен, ако ми съобщите, когато я видите или чуете.

Той прекоси бързо фоайето и се упъти към външната врата. Сам го наблюдаваше, разкъсван от противоречиви чувства. Зачуди се дали, когато е учил в „Стоункрофт“, не е получил отлична оценка по драматично изкуство. Защото или бе искрен, или бе отличен актьор, тъй като очевидно се тревожеше за Джийн Шеридан точно толкова, колкото и самият Сам.

Ще му даде малък аванс, реши, докато гледаше с присвити очи как Флайшман излиза през вратата. Тя може би наистина е отишла на разходка.

81

Столът, към който я бе вързал, беше подпрян до стената, близо до прозореца и гледаше към леглото. Имаше нещо познато в тази стая. С все по-силно нарастващ ужас и чувството, че се намира в някакъв кошмар, Джийн се напъваше да чуе неясните приглушени излияния на Лора. Тя говореше почти непрекъснато и, изглежда, от време на време изпадаше в безсъзнание, след което отново идваше на себе си и се опитваше да говори през парцала, с който бе запушена устата й. В резултат гласът й излизаше гърлен и звучеше почти като ръмжене.

Не посмя да произнесе името му. Наричаше го само Бухала. Понякога рецитираше репликата му от пиесата, която бяха играли във втори клас: „Аз съм бухалът и живея на дървото.“ След това неочаквано млъкваше и настъпваше тишина. Само откъслечното потрепване на тялото й показваше, че все още диша.

Лили. Лора бе казала, че той ще убие Лили. Но тя беше в безопасност. Сигурно беше. Крейг Майкълсън бе обещал, че дъщеря й ще бъде в безопасност. Дали Лора се заблуждаваше? Тя сигурно е тук поне от събота вечер. Каза, че е гладна. Нима не беше я хранил? Сигурно е яла нещо. Трябва да е яла.

О, господи! — помисли си Джийн, като си спомни Дюк, бармана в деликатесния магазин с кафене в началото на улицата. Той бе подхвърлил, че някакъв непознат мъж, вероятно от срещата на випуска, редовно спирал да купува храна от него. Дюк й бе говорил за него! За Бухала!

Тя завъртя ръце в усилието си да опита да разхлаби въжетата, но те бяха вързани много стегнато. Възможно ли бе да е убил Карън Съмърс в тази стая? Възможно ли бе нарочно да е връхлетял върху Рийд в Уест Пойнт? Беше ли убил Катерин, Синди, Дебра, Глория и Алисън, както и онези две жени в района, които бяха намерени мъртви през изминалата седмица? Бе го видяла да спира на паркинга на хотела в събота сутринта, спомни си Джийн. Колата му бе с изгасени фарове. Може би, ако бе казала тогава на Сам, той щеше да го разследва. Щеше да го спре!