Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 139

Нямаше особено високо мнение за тази роля, но поне умееше да държи под контрол чувствата си и сега, точно сега трябваше да си докаже, че е в състояние да запази самообладание — все едно колко желаеше Мелиса и в какво смешно положение беше изпаднал. Тя е моя жена, повтаряше си ядно той, и нищо не може да ми попречи да я любя, когато си поискам… Толкова по-мъчно му ставаше, когато един вътрешен глас му напомняше: тя обаче не те иска…

Следващите дни Доминик прекара в странен хаос от възхищение и мъчение, защото плахите опити на Мелиса да прекрачи зейналата помежду им пропаст поставиха на огромно изпитание сдържаността му. Заплахата й да започне връзка с Лейтимър го беше засегнала твърде дълбоко и не му позволяваше нито да окуражи опитите й за помирение, нито да ги отхвърли. Но дните минаваха и му ставаше все по-трудно да запази хладното си държание.

Докато продължаваше да играе ролята на любезен домакин, двамата прекарваха дните си в изследване на новия си дом и обсъждане на планове за разширяването му. Бяха единодушни, че част от конете могат да живеят тук, вместо в Таузънд Оукс. Лека-полека желязната решителност на Доминик се разколебаваше. Макар и с неохота, той си призна, че се размеква. А когато един следобед обсъждаха разширяването на къщата и той делово спомена необходимостта от детско крило, Мелиса се изчерви толкова очарователно, че Доминик едва се удържа да не я грабне в прегръдките си. Представата, че би могъл да има деца от Мелиса, беше толкова възхитителна, че стопли сърцето му за няколко часа напред.

Дългите летни вечери щяха да бъдат още по-голямо изпитание за самообладанието му, ако не бяха конете. Разговорите им се въртяха все около тях. Двамата обсъждаха най-подробно родословните разклонения на жребците и кобилите, както и възможното поколение на Фоли. И двамата бяха специалисти в тази област и никога не изчерпваха темата докрай. Тук нямаше място за обърквания и неловкост. За своя немалка изненада Доминик откри, че Мелиса притежава обширни познания в тази област, които можеха да се мерят единствено с неговите.

Толкова по-голямо беше веселието му, когато откри, че жена му е почти невежа в области, представляващи изключителен и едва ли не единствен интерес за повечето му познати жени. Мелиса му благодари сърдечно и с искрена радост за красивите рокли, които й бе подарил, но ги носеше с безгрижие и равнодушие, които му показаха, че би се задоволила и с износените си рокли от Уилоуглен. Домакинството също не будеше интереса й и тя го предостави без възражения в опитните ръце на мисис Мийкс, икономката, наета от Доминик.

От своя страна, Мелиса усещаше, че й е все по-трудно да вижда в своя мил придружител и събеседник онзи безскрупулен прелъстител, за когото го беше смятала. Често се питаше с неосъзнато съжаление колко ли време щеше да разполага с цялото му внимание. Сигурно много скоро щеше да му доскучее и да си потърси друга компаньонка, която да омагьоса с чара си…

Докато Мелиса изпитваше затруднения да запази в съзнанието си образа на безскрупулния прелъстител, на Доминик беше не по-малко трудно да открие зад лика на омайващата красавица, която живееше в дома му, онази хладна и пресметлива личност, която беше съумяла да го залови в капана на брака. Наистина, като се изключи онази първа нощ, тя продължаваше да му отказва възхитителното си тяло, но макар че не можеше да й прости това, Доминик не виждаше в какво друго би могъл да я обвини. Никога не беше имал такава събеседница — сърдечна, забавна, увличаща. Въпреки предположението, че се бе омъжила за него само заради парите, тя не проявяваше никакви признаци на алчност. Многобройните подаръци, с които я беше отрупал, по-скоро я смущаваха, тя не поставяше финансови изисквания и дори не намекваше, че е впечатлена от богатството му. Доминик не преставаше да се взира в жена си и да се пита какво ли я беше накарало да се промъкне в стаята му онази вечер. Тъй като просто не му хрумваше нищо по-умно от първоначалното предположение, че е дошла да хване на въдицата си богат съпруг, той стигна до неприятното заключение, че Мелиса продължава да си играе с него с намерението да го обезоръжи напълно.