Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 13

Доминик кимна. Тъй като имаше приятели и от двете страни, войната му се струваше особено неприятна. Макар да беше наясно на коя страна ще застане, ако се окажеше лично замесен в конфликта. Избухването на войната го изненада в Лондон, но без да се поколебае, той взе първия кораб за Америка, макар че Слейдови имаха здрави връзки с Англия — барон Тревилиън беше брат на баща им. Всички бяха прекарали известно време при него, а Доминик беше останал най-дълго. Лондон му беше станал втори роден дом за цели три години и сигурно щеше да продължи престоя си там, ако не беше избухнала войната.

Всъщност, тъкмо по това време безделието беше започнало да му омръзва и той се върна с радост в Америка. Не беше в характера му да пилее времето си по балове, в игрални салони и спални на красиви жени. Макар че в началото се наслаждаваше на свободата си. Тъй като беше по-млад син, не беше задължен да поеме управлението на голямата семейна плантация Боньор. Не му се налагаше и да спечели свое собствено имущество, защото когато навърши двадесет и една година, получи от баща си не само значителна сума пари, но и няколко хектара плодородна земя във Флорида, област, която сега се наричаше Уест Фелисиана и принадлежеше към Луизиана. Изглежда, успехът беше неизменен спътник на Доминик — реколтите бяха винаги добри, добитъкът му беше от най-добро качество, умелите му капиталовложения носеха печалба. През десетте години, изминали след получаването на наследството, капиталът му се беше утроил.

Общо взето, съдбата се отнасяше благосклонно към Доминик Слейд. Беше едър мъж, с пропорционална фигура и извънредно красиво лице, притежаваше и неотразим чар. Благодарение на тези си качества, на богатото си семейство и на собствените си пари Доминик постигаше всичко, което поискаше. Беше любимец на родителите си, обожаван брат и роднина, скъп и високо ценен другар. Не, че беше разглезен, но притежаваше вродена дързост и умееше да налага волята си. Досега винаги беше успявал да наклони везните в своя полза.

След завръщането си от Англия преди две години той живееше обичайния си живот и се задоволяваше с него. Радваше се, че се е върнал при семейството си и се срещаше често със старите си приятели. И все пак…

От известно време насам Доминик усещаше все по-ясно някаква празнота в живота си. Към нея се прибавяше странно неспокойство и нарастващо недоволство от лекотата, с която му се удаваше всичко. Леони твърдеше, че му липсва съпруга, но не беше права. Трябваше му цел, истинска цел в живота. Затова беше взел решение да развъжда коне — и то не какви да е, а първокласни!

Доминик се надигна и си наля още малко бренди, преди да заговори отново:

— Е, докато тази проклета война не почука на вратата ми, няма да си блъскам главата зарад нея. А сега ми разкажи за кафявия жребец, който е направил толкова силно впечатление на Джейсън.

Още преди Морган да успее да отговори, вратата се отвори и Леони се втурна като вихър в кабинета на мъжа си.