Читать «Измяната» онлайн - страница 38

Горат стигна пръв и се спотаи в сянката на навеса. Огледа се. Нямаше никакви признаци да са ги открили. Той вдигна ръка в знак да пазят тишина.

Тримата наостриха слух. Иззад стената се чуваха приглушени гласове, но Локлир не разбираше нищо — най-вече защото разговаряха на непознат език. Горат, чийто слух бе по-остър, тихо им превеждаше:

— Казват, че никой не ни е виждал, откакто сме напуснали Ястребово гнездо. Опасяват се, че може да сме им се изплъзнали на пътя през Танерус.

— И какво ще правим сега? — попита Оуин.

— Каквото се уговорихме — ще ги избием — заяви Горат. — Трябва да действаме дръзко. — Той застана пред вратата и оголи сабята. Отметна качулката си назад, смръщи решително вежди, погледна през рамо към Оуин и Локлир и рече: — Пригответе се и изчакайте няколко секунди, след като вляза.

После отвори вратата и застана на прага. Отвътре, на фона на следобедното небе, бе само очертан силует. Чу се глас, който — ако се съдеше по интонацията — зададе някакъв въпрос. Горат пристъпи вътре с вид на стопанин, който се връща в дома си, и отвърна на моределски. Вероятно ги заблуди, защото последва нов въпрос, преди друг глас да извика:

— Горат!

Без да се двоуми повече, Локлир се хвърли през отворената врата. Оуин го следваше на крачка.

Вътре нямаше други, освен петимата моредели. В средата бе поставена маса, от едната й страна имаше пейка, от която тъкмо се надигаше слисаният при вида на жадуваната плячка, Наго.

Един моределски воин вече бе повален от първия удар на Горат, който междувременно промуши в ръката и втория. Локлир се втурна в гръб на ранения тъмен елф, посече го с един удар през тила и остави на Горат да се справи с другите двама.

Оуин забеляза, че моределският заклинател все още не се е окопитил от изненада при появата на онези, които бе търсил упорито повече от седмица. Но докато се приближаваше към него, долови нарастването на магьосническа сила в стаята и в същия миг чу тихия, напевен глас на Наго. Осъзна, че няма кой знае какъв избор, и реши да прибегне до единствената магия, с която имаше известен опит през последните няколко дни — заслепяващото заклинание.

Тъмният елф премигна от изненада, люшна се назад и се запъна насред заклинанието. Без да се колебае, Оуин вдигна жезъла и се хвърли в атака, готов на всичко. Тъничък боен вопъл излетя от гърлото му, докато се носеше покрай Горат и Локлир, вчепкани в свирепа размяна на удари с противниците си.

Но тъкмо когато наближаваше магьосника, се подхлъзна и падна напред. Това всъщност му спаси живота, защото разгневеният Наго бе изстрелял сноп блещукаща пурпурносива енергия, който прониза мястото, където допреди миг бе стоял младият монах. Вместо да го удари в гърдите, снопът го близна по гърба и Оуин почувства агонизираща болка на мястото, където докосна кожата му. Зави му се свят, всичко пред очите му се завъртя. Мускулите на гърба и краката му бяха като парализирани. Той понечи да се надигне, но сякаш бе стегнат в железни менгемета.

Докато се търкаляше по пода, забеляза, че магьосникът подготвя ново заклинание, и останал без друга възможност, запрати жезъла си по моредела. Както и очакваше, магьосникът отскочи встрани и отново бе принуден да прекъсне заклинанието си. Наго затвори очи и лицето му се изкриви от болка. Оуин осъзна, че се опитва да продължи оттам, където е бил спрян. Макар да бе почти новак в заклинателното изкуство, Оуин имаше достатъчно познания и знаеше, че всяко прекъснато заклинание е много болезнено и че на Наго ще са му необходими няколко секунди, за да се окопити и да си възвърне способността да порази избраната жертва.