Читать «Бойно поле Европа» онлайн - страница 82
Л. Рон Хабърд
Облечен в бойната си пелерина, Лейтенанта седеше зад писалището, на което стоеше шлемът му. Папките с договора бяха сложени на пода, малкото му лични вещи бяха поставени до тях.
Покрай стената стояха неподвижни като каменни статуи офицери и гледаха мрачно Фрисман, Виктор и Смит.
Виктор изгуби самоувереността си. Докато оглеждаше строгите лица на офицерите, главата му заподскача. Позна всички. Полеви офицери, които не беше успял да измами да изоставят частите си, и други, които беше измамил. Но хвърли поглед към морските пехотинци и моментално се успокои.
— Добър вечер, сър — поздрави Фрисман. — Добър вечер, господа — обърна се той към офицерите. — Вярвам, че всички споделяме мнението, което формулирахме вчера следобед.
Лейтенанта вдигна от писалището един документ.
— Аз го споделям. А сега предлагам да разгледаме това нещо.
— Разбира се — съгласи се Фрисман. — Ето пълномощията, които ми дават право да решавам този въпрос. Както ще видите, правителството не ми е наложило никакви ограничения.
Лейтенанта хвърли бегъл поглед върху пълномощията, после погледна хладно Фрисман и каза:
— Подготвих условията. За да се избегне всяко недоразумение или усложнение, съставих и процедура по съставяне на правителство. Аз ще се оттегля напълно от управлението на страната.
Виктор едва забележимо се усмихна.
— Но — каза Лейтенанта — имам едно условие. То ще гарантира изпълнението на моя план.
— И какъв е този план? — попита Фрисман.
— Генерал Виктор ще бъде пълноправен и безпрекословен командващ на страната и на нейната отбрана. В случай че нещо се случи с него, той ще бъде наследен от полковник Смит, който също ще има права на диктатор. Ако и с него се случи нещо, страната ще бъде управлявана от офицерския корпус, който ще признае Суинбърн за свой председател. Приемливо ли е това?
— Разбира се — съгласи се Фрисман, който не се беше надявал на такова нещо.
— Освен това — продължи Лейтенанта — ограничавам имиграцията на американци в Англия на сто хиляди месечно. Тези имигранти трябва да закупуват земята си от сегашните собственици на справедлива цена, която в никакъв случай не трябва да е по-ниска от петнадесет лири за акър при курс пет долара за лира.
— Доста соленичко — отбеляза Фрисман.
— За английска земя? Всъщност е съвсем евтино — каза Лейтенанта. — Съгласни ли сте?
— Предвид на всичко друго, да.
— Тогава да продължим. Запазват се всички поземлени титли, присвоени по време на моя режим. Съгласни ли сте?
— Да.
— А сега за прилагането на закона в сила. Националната полиция, както и правителството, ще бъдат изцяло под британски контрол. Никой не може да бъде офицер в армията, ако не е британец по рождение. Съгласни ли сте?
— Поставяте много строги условия.
— Аз ви давам моята страна, господа. Ако я желаете, ще трябва да приемете условията. Този документ ще ви даде пълна власт да реорганизирате всяко правителство. Това е много обвързващо за нас, нали?
— Да.
— Вие ще реорганизирате това правителство само доколкото то да приеме присъстващия тук генерал Виктор за свой глава. Цялата съдебна система остава британска. Съгласни ли сте?