Читать «В случай на опасност» онлайн - страница 5

Наистина беше така. Хилядадекаровият парцел беше заобиколен отвсякъде с джунгла и достъпен само с хеликоптер или пеша. Най-близкото шосе беше на около петнайсет километра, но по пътеката изглеждаше, сякаш е на сто. Сградите бяха от бетонни панели, ръждясали покриви и мрежи против комари и разположени по краищата на оголеното място. За осветлението имаше дизелов генератор. При тази липса на други възможности Карим сметна, че мястото е идеално. Споразумяха се за петдесет хиляди долара и той преведе парите в сметката на ливанеца. Хората му вече бяха пристигнали; пренесоха се в лагера и сериозното обучение започна.

Това беше преди около шест месеца и за сравнително краткото време бяха напреднали много. Карим не скри задоволството си, когато Фарид сглоби бомбата. Разбира се, той винаги беше първи. Карим погледна часовника си. До неотдавна за сглобяването им беше нужен близо час. Целта бе да го правят за по-малко от десет минути. Бяха минали девет и времето изтичаше. Още двама свършиха секунди преди крайния срок. Захария не се вмести.

Единственият египтянин в групата остави инструментите и се усмихна глуповато:

— Чичо ми много ще се разочарова.

Две от момчетата се изкискаха. Карим не виждаше нищо смешно. Трябваше да тръгнат след броени дни, а заради този кретен още не бяха готови. Вече близо шест месеца Карим не им даваше почивка, искаше да ги направи елитни войници. Поне с четирима беше успял. Двама други също се справяха, но трябваше да ги държи под око. Единият беше абсолютен некадърник и само им пречеше.

Карим отмести очи от групичката и погледна неспиращия дъжд през мрежата против комари. Чувстваше се сам. Тук всичко му беше чуждо. Беше твърде зелено, твърде влажно, имаше твърде много буболечки. Пустинята бе много по-подходящо място за доближаване до Аллах, а афганистанските планини — много, много по-подходящи за обсъждане на военни тактики с други военачалници. Липсваха му съветите на хора с неговия ранг. Беше сам в джунглата, а му предстоеше да вземе изключително трудно решение. Трябваше да реши какво да прави със Захария, и то спешно.

3.

Военновъздушна база „Баграм“, Афганистан

Неш ги чу. Чу ги и войникът на дежурния пулт. Младият арканзасец погледна монитора и на лицето му се изписа тревога. Неш се досети, че гледа образа от камерата над главния вход. Военновъздушната база „Баграм“ беше оживено място дори в 00:21 часа, но най-усилената дейност се развиваше около пистата. Талибаните обичаха да се придвижват нощем, затова самолетите излизаха на лов. Земните бази получаваха доставки, отрядите на Специалните сили се готвеха за удари, постоянно идваха и заминаваха ранени. Базата заемаше около триста и четирийсет хектара и по всяко време на денонощието имаше персонал от над четири хиляди души. Беше истински малък град, но въпреки това сградата, в която се намираха, бе встрани от основната активност.

Главният арест се намираше по средата на базата, на около седемстотин метра от помещението, в което се намираше Неш. „Хилтън“, както го наричаха, беше автоматизирано съоръжение, с наблюдателни камери във всяка от осемте килии и двете стаи за разпити. Вратите на килиите и главният вход към затворническия отсек се отваряха дистанционно от командната зала. Имаше само два изхода и за да се мине през тях, бяха необходими електронна карта и парола. Неш предварително бе снабдил Рап и с двете.