Читать «Бъдеще предварително» онлайн - страница 6

АКО той се заемеше с това. АКО той успееше. АКО някой не му попречеше. АКО беше все още жив. Утрешният свят представляваше противопоставяне на възможности, които трябваше да бъдат обединени чрез точни и определени действия.

Тази вечер Елен и той си говориха за музика и живопис. Той научи за нейната страст към Бетовен, Дебюси, Шопен, Глиер и някой си Мурден, роден през 1987 година. Нейните любими книги бяха съчиненията на Дикенс, Чосър, Кристофър, Мърли…

Нито веднъж не споменаха името на човека, наречен Маккракен. Нито на друг, наречен Кракен.

По време на разговора Темпъл нямаше насреща си нито тяло, нито глас, нищо материално, а само едно горещо и живо присъствие. Стаята му беше променена под действието на особен аромат, идващ от все още несъздаден свят. Това беше като слънчев лъч, проникващ през високите прозорци на катедрала и къпещ в прозрачна светлина сивотата на света от 1967 година.

Не се чувстваше сам с тази слънчева светлина на лицето и в сърцето си.

— Всичко трябва да ви е напълно ясно, Стийв. Ако искате да повярвате в моя свят такъв, какъвто е, и такъв, какъвто ще стане, след като го промените, трябва всичко да знаете. Не съм очаквала да ме разберете веднага, за да вземете решение.

Полунощ минаваше, когато те все още говореха — за мода, религия, надежди и дори за любов.

— Съжалявам — напечата Елен. — Все нямаше време за любовта… Бях толкова заета в продължение на години, търчейки от град на град, работейки, окуражавайки баща си. Преди живеех само за него. Съжалявам. Ако имах време…

— Ще имате време — отговори Стийв спокойно. — Ако това, което казвате за възможността да се промени бъдещето, е истина, то вие ще имате време. Повече, отколкото ще можете да използвате. Обещавам ви!

— А ако не успеете?

Той не искаше да мисли за тази възможност, не искаше да я предвижда.

Стаята изведнъж му се стори много тиха. И сред тишината Стийв чу ускорените удари на сърцето си. Ръцете му с мъка се помръднаха и напечатаха:

— Бих искал, бих искал да ви видя, Елен. Само един път.

— Колко сте галантен, Стийв Темпъл. Времето носи малко промени в областта на чувствата. Слушайте, има съвсем слабо енергетично поле около машината. Опрете пръстите си на нея, наведете се над нея и се съсредоточете. Може би за няколко секунди нашите образи ще влязат във връзка. Приближете се, Стийв!

Той се подчини веднага. Устните му бяха полуотворени от очакване. Нещо експлодира в гърдите му, пречейки му да диша.

Тя беше там.

Размитите и подвижни контури все по-ясно се очертаваха. Беше седнала срещу него, разделени от 500 години. Косите й бяха слънчеви, сините й очи изглеждаха сериозни, устните й беззвучно оформяха думите: „Здравей, Стийв“.

След това картината изчезна. Още малко разговаряха чрез машината, очите му бяха пълни със сълзи. Това беше всичко за тази вечер. Тя си замина. Стийв седеше, гледаше мястото, където тя се беше появила, а стаята бавно изстиваше.