Читать «Един епизод от Мехадия» онлайн - страница 19

При вида на толкова изсипано богатство дамата онемя. Като помисли, че то трябва да са проиграните пари на мъжа й, спусна се и заграби толкова злато, колкото можа набързо, и като фурия беж из вратата.

— Мадам, що правите? — викнаха мнозина. — Вий сте луда! Келнер, келнер!

— Разбой, дръжте, разбой! — викаше други. — Келнер!

Келнерът се яви немедлено.

— Тая госпожа произведе безчиние и ограби стола, да се заведе в полицията! — извикаха картофорите.

Но дамата, преди келнерът да тури ръка на нея, завъртя се и изхвръкна след убегающия си мъж.

— Мадам, мадам! — отчаяно викаха картофорите подире й. Мадамата нито се обърна, а си замина гонейки слабохарактерния си мъж.

XII

Мъжът на госпожата изново се изгуби. Мина се още една цяла неделя след това произшествие. Отчаяната госпожа тичаше като луда по местностите на Мехадия и разпитваше когото срещне не е ли видял мъжа й; но никой не показа дори съмнение да го е съгледал негде.

На осмий ден през вечерта яви се един непознат селянин, влах, спира се у прага, подава на едното от децата едно писъмце, вложено в един като че отпечатван и пак запечатван плик, и веднага се скрива, без да дочека отговор. Това писъмце бе препоръчано до госпожа кокона Уца Лингушоя в Мехадия, Францен-Хоф №….

Като видя писмото, госпожата го грабна от ръката на детето, прочете му надписа и го разпечати. Съдържанието му беше следующето:

Неблагодарна, безумна и развалена жено! Пиша ти първий и последний път. Животът ми омръзна, причината си ти. Искаш да умра и ще умра, макар да знам, че душата ми ще иде право в пъкъла. Не ме търси напразно, защото не ще ме намериш и не ще ме видиш до второто пришествие, когато ще предстанем да се съдим; но и тогава надали ще посмееш да се явиш пред очите на съда.

Аз бях излъган твърде горчиво в живота си и затуй искам да си дам променение на битието. Прощавам те за вечните досаждания, които съм претеглил от тебе. Целувам децата: дано тий не заприличат на тебе и бъдат по-щастливи от баща си. А впрочем Бог да ви е на помощ. Ох, тежко се умира!

3 юлия 1870

Твой мъж

Лингушой

P. S. Парите ми са в раклата, ключът е у мене; там са и книгите от имота ми, сир. документите. Прави каквото щеш и бъди щастлива, като не си знаела как да ме очестиш и да ми порадваш живота.

П. П. П. В стаята на картофорите аз ни една пара не съм проигравал; затова върни парите на хората, за да не ми кълнат паметта напразно.

Същий

— А, ти си ми бил жив и ме грозиш със самоубийство, мерзавец! — извика дамата и се търколи на пола. Децата й писнаха от страх.

XIII

Когато госпожата дойде в себе си, наоколо й стояха трима доктори и услужливий Н. Н., който сновеше из стаята и ту помагаше на докторите за свестяванието на госпожата, ту утешаваше ридающите деца.

Добродетелният джентелмен и на тоя път принесе немаловажните си услуги на нещастното семейство. Нарочито ли или случайно попадна той в стаята в най-критическата минута, това остана тайна между него и госпожата. Благодарение на тъпостта на жената, на нейното лекомислие и недосетливост той си игра ролята превъзходно и се благодари с окончателното й ожулвание в края на преседяването й в Мехадия.