Читать «Роузана (Роман за едно престъпление)» онлайн - страница 3

Час след вдигнатата тревога някои от тези личности се бяха събрали на вълнолома в Буренсхулд, на няколко метра от пристанищния фар. Около трупа се бе струпала тълпа и мъжете от екскаватора вече не виждаха какво става. Те все още бяха на борда, въпреки че корабът бе готов за отплаване с обърнат към кея ляв борд.

Въпреки полицейските заграждения тълпата се бе удесеторила. На отсрещната страна на канала бяха паркирани няколко коли, сред които четири на полицията и една лакирана в бяло линейка с червен кръст на задните врати. Двама мъже в бели комбинезони седяха отстрани и пушеха. Изглежда бяха единствените, които не се интересуваха от групата до фара.

На вълнолома лекарят започна да прибира инструментите си. Междувременно разговаряше с комисаря — висок и сивокос, на име Ларшон.

— Не мога да кажа кой знае какво сега — говореше лекарят.

— Трябва ли да остане тук?

— По-скоро аз трябва да задам този въпрос — отвърна лекарят.

— Това едва ли е местопрестъплението.

— О кей, погрижете се да я откарат в моргата. Ще звънна.

Лекарят щракна чантата си, изправи се и се отдалечи.

— Алберг — повика комисарят, — следи добре за загражденията.

— Да, по дяволите.

Градският прокурор не бе казал и дума там, при фара. Обикновено той не се намесваше в разследванията в началния им стадий. Но по пътя към града се обади:

— Грозни синини.

— Да.

— Ще ме държиш в течение.

Ларшон дори не се постара да кимне.

— Нима ще оставиш Алберг да се занимава с това?

— Алберг е добър — отбеляза комисарят.

— Разбира се.

Разговорът замря.

Пристигнаха и всеки се отправи към канцеларията си.

Градският прокурор се обади на областния управител.

— Ще изчакам — отговори му управителят.

Комисарят проведе кратък разговор с Алберг.

— Трябва да разберем коя е тя.

— Да — съгласи се Алберг.

Влезе в стаята си, обади се в пожарната и поръча двама водолази. След това изчете някакъв доклад за нападение в пристанището. Случаят скоро щеше да бъде приключен. Алберг се изправи и отиде при дежурния.

— Има ли някой, обявен за изчезнал?

— Не.

— Някой за издирване?

— Не.

Върна се обратно в стаята си. Чакаше.

Разговорът дойде след четвърт час.

— Трябва да поискаме аутопсия — обади му се лекарят.

— Удушена ли е?

— Мисля, че да.

— Изнасилена?

— Мисля, че да.

Лекарят направи малка пауза. После добави:

— И то здравата.

Алберг загриза нокътя на показалеца си. Мислеше за отпуска си, който започваше в петък, и колко ли щеше да се зарадва жена му. Лекарят погрешно изтълкува мълчанието му.

— Изненадан ли сте?

— Не — отвърна Алберг.

Постави слушалката и отиде при Ларшон. Заедно тръгнаха към прокурора.