Читать «Господаря на вълците» онлайн - страница 19

— Ще ме имаш, мила, без значение какво представлявам — Викинг или нещо друго — обеща той.

За последен път размаха меча си. Тор подскочи и тя се вкопчи в него. Конят се обърна и се понесе към крепостта и към кулата.

ГЛАВА ТРЕТА

— Но какво правиш? — извика Мелизанда. Катраненочерната й коса ги обгърна, разпилявана от вятъра.

— Чаках твърде дълго. Омръзна ми от грабежи и изнасилвания — увери я той.

Тя се втренчи в него и пребледня. Замисли се върху думите му и се изчерви. Опита се да намери изход от заплахата.

— Още е рано! Веселието навън е в разгара си.

— Ще продължим в по-интимна обстановка, мила. Надявам се, че няма да ме оставиш сам тази нощ.

Конар се спусна от коня, увличайки я със себе си.

— Не! — бранеше се Мелизанда като обезумяла.

Без да й обръща внимание, той продължи да я носи нагоре по стълбите към върха на кулата, където беше стаята й.

Там ги чакаше голямото легло с чисти ленени чаршафи. В камината тлееше тих огън. Отпред бяха постлани кожи. От приготвената баня се издигаше пара.

Конар постави жена си внимателно до ваната. Не усети никаква съпротива.

Следеше я внимателно, докато сваляше тежката ризница.

— Е, Мелизанда!

Тя се отдръпна от него. Усмихна се.

— Дали да се изкъпя първи? Но ти ще ми избягаш веднага. Все пак съм доволен, че си уважила желанието ми и банята е готова.

— Не аз съм наредила да я подготвят, повярвай ми.

— В такъв случай имаш досетливи слуги. Ти ли ще се изкъпеш първа или аз?

— Няма да се къпя. Нито първа, нито втора. Имам друга по-важна работа.

— Все пак е добре да си първа — меко настоя той. — Имам чувство, че се опитваш да ми избягаш. Ще ти е неудобно да тичаш гола по стълбите. Ако още веднъж вдигнеш ръка срещу мен, ще си получиш заслуженото. Та нали всички викинги си приличат.

— Дано изгниеш в земята, разбойник такъв!

Той я сграбчи и задуши надигащия се в гърлото й вик. Бързо смъкна златистата роба от раменете й. Вдигна я и я хвърли върху мекото легло и докато тя се опитваше да стане, свали бързо обувките и чорапите й. Мелизанда се мяташе бясно, но не успя да го затрудни.

Беше възбуден и нищо не можеше да го спре. Мекотата на плътта й под пръстите му го караше още повече да бърза.

Внезапно тя се укроти. Очите й се разшириха.

— Моля те, недей! — прошепна тихо.

Той се усмихна и нежно прекара пръст по устните й.

— Преди време ти ме молеше по същия начин, а после…

Тя също си спомни и бузите й побледняха. Опита се са скочи.

— Свали си ръцете от мен, нищожество!

— Както желаеш, госпожо! — Той смръщи вежди. Внезапно освободи ръцете й, задържайки я на коленете си.

Разкъса разкошната й рокля и оголи раменете й. В бързината смъкна и долната й риза.

Така беше по-добре. Ето я гола в ръцете му. Тя беше самото съвършенство. Тънък кръст, заоблени бедра, дълги крака, пълна гръд и привлекателен тъмен триъгълник между бедрата. Дългата й черна коса се уплете около двамата и ги задържа в прегръдка. Възбудата му нарастваше. Чуваше ускорените удари на сърцето й, учестеното й дишане. Изгаряше я огън. Тя му принадлежеше — сега и завинаги.