Читать «Кървав сън» онлайн - страница 76

— Ела насам, кукличке, ела.

Кръвта и се смрази и тя усети как ужасът плъзва като отрова по цялото и тяло. Една отрова, от която не можеше, колкото и да се бореше, да се отърве. Позна този глас. Но как, не беше възможно… Нали бе мъртъв? Ксев се опита да се измъкне от грубия захват на натрапника, ала вместо това той я обърна и тя видя лицето му.

— Позна ли ме, сладурче? — попита я Рейн Старши и разкри някои от златните си зъби, които сякаш злокобно проблясваха в мрака. Пиратът плъзна ръка изпод роклята и и напипа един от белезите, на които самият той бе създател. — Няма как да си ме забравила… Оставих ти и спомен.

Изсмя се грубо, зловещо, отращаващо, а Ксев потрепери. Отново я обзе онази неприязъм към всеки мъжки допир до нея и виновникът за тази неприязъм сега стояше пред нея. Другото, която я облада бе гневът, който замъгли дори и горното чувство. Щом не бе мъртъв, то тя щеше да се погрижи това да стане! И то час по-скоро! Сийбърг отблъсна с все сила Рейн Старши от себе си. Старецът се изненада и това му коства загубата на равновесие. Момичето се възползва от това и побягна, ала пиратът този път реагира бързо и заби малкия си нож в крака и, точно на свивката на коляното. Ксев извика от болка и усети как краката и се подкосяват и тя пада. Удари си главата в нещо твърдо, вероятно камък, и за секунда изгуби съзнание. Когато се съвзе тя видя Рейн Старши надвесил се над нея с победоносна усмивка.

— Ако не бе толкова важна за един човек, до сега да съм ти видял сметката, пачавро! Но и твоето време ще дойде, не бой се… А преди това ще се позабавлявам до насита с теб и НИКОЙ няма сега да ти помогне! — изплю се съвсем близо до момичето.

Ксев усети как нова вълна на ужас я залива. Пиратът беше прав. Това бе краят. Нямаше кой да я намери и спаси… Не знаеха къде е… Беше съвсем сама, беззащитна и този щеше за пореден път да се възползва от нея… Главата и се замая, ала тоя път не от удар, а от безнадеждието, на което ненадайно бе станала пленница. Тогава чу друг познат глас.

— КСЕВ! — беше Ашли. По лицето и вероятно се бе изписал същия ужас, както и по това на Сийбърг. Погледът на русокоската премина по лежащата на земята и приятелка и надвесилият се над нея Рейн Старши. — КАКВО… КАКВО СТАВА?!

Обаче изглежда нямаше да получи обяснение, пък и сама вече можеше да се досети за случките, разиграли се преди малко. Уайлд не знаеше какво да прави, но определено нямаше да остави приятелката си в ръцете на този, ако ще и това да бе последното нещо, което щеше да стори. Не проумяваше само защо той беше тук… Нали Рейн Старши бе паднал зад борда? Щеше да мисли за това после, а сега трябваше да измъкне приятелката си възможно по-скоро. Но как? …

… И друг наблюдаваше тези доста интересни събития. Беше Мистичната Катерин и се взираше в същото онова огледало от песъчинки. Този път съществото и издаваше напрегнатост-не можеше да позволи на това глупаво русо момиче да провали всичко. Не можеше. Изглежда това променяше плана… до някъде. Беше време да се намесят амазонките-онази армия от добре-подготвени жени, която и бе служила вярно през всичките тези години в търсене на Медальоните. А сега бяха толкова близко. Вещицата се взря отново в своето „огледало“, очакващо…