Читать «Падналите ангели» онлайн - страница 2

Очите й се разшириха. После тя изрече с глас, близък до истеричния смях:

— Носят се легенди за вашето хладнокръвие, но дори да е така, слуховете не са много справедливи. Самият дявол да беше влязъл, щяхте да го попитате дали играе вист.

— Никога не играйте вист с дявола, скъпа. Той блъфира. — Рафи вдигна ледената й ръка и леко я целуна за сбогом. — Ако съпругът ви устои на вашите ласкателства, чувствайте се свободна да ме уведомите дали бихте желали една приятна и неусложнена връзка. — Той пусна ръката й. — От мене няма да получите нищо повече, знаете го. Преди много години отдадох сърцето си на жена, която го разби, така че сега не ми е останало нищо от него.

Това беше чудесна формула за измъкване, но като погледна красивото лице на младата жена, той се чу да казва:

— Напомняте ми за една жена, която някога познавах.

После се обърна и си тръгна. Излезе от къщата, спусна се по стъпалата и се озова в цивилизованите предели на Ъпър Брук стрийт. Двуколката му го чакаше, той се качи и пое юздите.

Една част от него, която се надсмиваше над собственото му тщеславие, отбеляза с подигравателна веселост колко добре се бе справил дукът с тази сцена. С това име, дукът, Рафи наричаше собствения си публичен образ, на чието създаване и рафиниране бе посветил близо десет години. В кожата на дука той беше безупречният, невъзмутим английски джентълмен, чиято роля никой не можеше да изпълни по-добре от Рафи. Всеки има нужда от хоби.

Но когато зави зад ъгъла и излезе на Парк лейн, в главата му се завъртя тягостната мисъл, че от себе си е малко повече разкрил, отколкото бе добре. За щастие Джослин нямаше да започне да разнася историята, още по-малко пък Рафи.

Спря двуколката пред дома си на Бъркли скуеър, размишлявайки мрачно, че отново трябва да си търси любовница. В седмиците след края на последната си любовна афера не бе успял да намери жена, която да го заинтересува, фактически бе започнал да се чуди дали да не се откаже от благосклонните дами от собствената си класа и да си наеме куртизанка. По-лесно щеше да бъде да поддържа професионална наложница, но подобни жени обикновено бяха алчни и невъзпитани, а често пъти и пълни с болести. Тази перспектива никак не го привличаше.

Затова бе така очарован, когато миловидната Джослин Кендал деликатно го бе осведомила, че се е омъжила само за пред хората и си търси разнообразие. Винаги й се бе възхищавал, но се бе държал на разстояние, защото закачките с невинни създания решително бяха против правилата му. През седмиците, прекарани в провинцията, мислите му често се бяха връщали към нея, затова й се обади веднага щом се върна в Лондон. Уви, през времето, изминало, откакто му бе отправила дискретната си покана, тя като че ли се бе превърнала в обожаваща, макар и объркана, съпруга. Рафи трябваше да си потърси нещо другаде.