Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 39
Агата Кристи
— Наистина ли е ходила вчера в Чарлок?
— Сто на сто. Влакът, както навярно си спомняте, че ми казахте, тръгва оттук в единайсет и пристига в Чарлок Бей в два часа. Обратният влак е още по-бърз — този, с който си дойдохме ние. Той тръгва от Чарлок в четири и пет и пристига тук в шест и петнайсет. Естествено миниатюрите не са били изобщо в куриерското куфарче. Ключалката на куфарчето е била артистично насилена, преди да бъдат опаковани миниатюрите. Мадмоазел Мери е трябвало само да намери две жертви, които да поддадат на нейния чар. Но една от жертвите всъщност не е такава — а Еркюл Поаро!
Изводът му не ми допадна. Побързах да кажа:
— Значи сте ме излъгали, когато заявихте, че помагате на непознат човек? Точно така постъпихте!
— Никога не ви мамя, Хейстингс. Само ви давам възможност сам да се заблудите. Имах предвид мистър Бейкър Уд — чужденец по тези места. — Лицето на Поаро помръкна. — О! Като си помисля за това нахалство, за несправедливо високата такса — да ти искат същата сума само за отиване до Чарлок, колкото и за отиване и връщане! Кръвта ми кипва в защита на чужденците! Мистър Бейкър Уд не е приятен човек, не е дори симпатичен. Но е турист! А ние, туристите, Хейстингс, трябва да се подкрепяме. Аз съм изцяло на страната на туристите!
Смърт в Маркет Бейсинг
— Все пак няма нищо по-хубаво от провинцията — каза инспектор Джап, вдишвайки дълбоко през носа и издишвайки през устата по най-красноречив начин.
Поаро и аз приветствахме сърдечно това негово чувство. Идеята на инспектора от Скотланд Ярд беше всички да отидем за уикенда в градчето Маркет Бейсинг. Извън служебните си задължения Джап беше запален ботаник и можеше да говори надълго и широко дори за най-незначителните цветя, като сипеше невероятно дълги латински названия (произнасяни малко особено), при това със значително по-голям ентусиазъм от този, който посвещаваше на случаите си в Скотланд Ярд.
— Никой не ни познава и ние не познаваме никого — обясняваше ни Джап. — В това е цялото очарование.
Нещата обаче не стояха точно така, защото местният полицай беше прехвърлен тук от едно недалечно село, където случай на отравяне с арсеник беше станал причината да се запознае с инспектора. Когато полицаят разпозна великия човек, това само подсили самолюбието на Джап и ние всички седнахме да закусваме в селския хан в най-добро разположение на духа — беше неделя сутринта и слънцето грееше весело, а на прозореца стърчаха филизите на орловите нокти. Беконът и яйцата бяха прекрасни, кафето не толкова добро, но поносимо и достатъчно топло.
— Това е животът! — възкликна Джап. — Когато се пенсионирам, ще си купя някое местенце в провинцията. Далеч от престъпленията!
—
