Читать «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)» онлайн - страница 24

Пат се разсмя.

— А сега, мосю — обърна се Поаро към Донован, — вървете да се обадите, моля ви, на полицията. Аз ще сляза в апартамента долу.

Пат тръгна по стълбите с него. Завариха Джими на пост и Пат обясни присъствието на Поаро. На свой ред Джими разказа на Поаро приключенията, които са имали с Донован. Детективът го изслуша внимателно.

— Казвате, че вратичката на асансьора не била заключена? И сте се вмъкнали в кухнята, но лампата не светнала?

Той се отправи, както говореше, към кухнята. Пръстите му натиснаха ключа.

— Tiens! Voila ce qui est curieux¹⁸! — каза той на френски, когато светлината лумна. — Сега тя функционира нормално. Чудя се… — Поаро вдигна пръст към устните си и се заслуша. Слаб звук наруши тишината — без съмнение това бе хъркане. — О! — каза Поаро. — La chambre de domestique¹⁹.

Той мина на пръсти през кухнята в малко килерче, от което водеше една врата. Отвори вратата и запали лампата. Стаята приличаше на нещо като кучешка колиба, измислена от строителите на апартаменти за подслоняване на човешки същества. Подовото пространство беше почти напълно заето от леглото. На него лежеше по гръб и спеше розовобузесто момиче с широко отворена уста и спокойно хъркаше.

Поаро изгаси светлината и се отдалечи.

— Тя няма да се събуди — каза той. — Ще я оставим да спи, докато дойде полицията.

Върна се пак във всекидневната. Там беше вече и Донован.

— Полицията ще бъде тук почти веднага, така ми казаха — изрече той на един дъх. — Не бива да пипаме нищо.

Поаро кимна.

— Няма да пипаме — потвърди той. — Само още гледаме.

Той премина в стаята. Милдред беше слязла долу с Донован и четиримата младежи стояха на прага и наблюдаваха Поаро с голям интерес.

— Едно не мога да проумея — започна Донован. — Не съм се приближавал нито веднъж до прозореца — как тогава кръвта е изцапала ръката ми?

— Млади приятелю, отговорът стои пред очите ви. Какъв цвят има покривката на масата? Червен, нали? А несъмнено вие сте сложили ръката си върху масата.

— Да — съгласи се Донован. — Това ли… — И млъкна.

Поаро кимна. Беше се навел над масата. Посочи с ръка една тъмна ивица върху червеното.

— Тук е било извършено престъплението — произнесе важно той. — Тялото е било преместено след това.

После се изправи и бавно огледа стаята. Той не се помръдваше, не докосна нищо, ала въпреки това четиримата имаха усещането, че всеки предмет в това запарено място разкрива тайните си за наблюдателното око на Поаро.

Еркюл Поаро кимна с видимо удовлетворение. Лека въздишка се изтръгна от гърдите му.

— Разбирам — каза той.

— Какво разбирате? — попита любопитно Донован.

— Разбирам — допълни Поаро — това, което безспорно сте почувствали — че стаята е претъпкана с мебели.

Донован се усмихна печално.

— Доста се поблъсках в тях — призна той. — Разбира се, всичко беше на различно място в стаята на Пат и аз не можех да се ориентирам.

— Не всичко — възрази Поаро.

Донован го погледна въпросително.

— Искам да кажа — рече Поаро с тон на извинение, — че някои неща са винаги на определено място. В блок с апартаменти вратата, прозорецът и камината са на едно и също място в стаите, които се намират една под друга.