Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 162

Някои хора умеят да вникват бързо в нещата и да се ориентират в човешкия характер — накратко, притежават природна проницателност, която далеч превъзхожда жизнения опит у други, но в това отношение лейди Ръсел далеч отстъпваше на своята млада приятелка. Хубавото беше, че имаше добро сърце, и ако втората й цел беше стремеж към благоразумие и правилна преценка, първата й цел се определяше от желанието да види Ан щастлива. Добрата жена я обичаше много повече, отколкото сама подозираше и след като първата неловкост в отношенията им премина, не й бе никак трудно да обикне като майка човека, който се грижеше за щастието на другото й дете.

Мери бе единствената от семейството, която веднага се зарадва на този брак — женитбата на една сестра придава тежест, а и тя можеше да се похвали с особено важната си роля в тази история, тъй като бе поканила Ан да остане у нея през есента. Освен това е редно собствената ти сестра да се задоми много по-сполучливо от сестрите на мъжа ти, затова Мери беше много доволна, че капитан Уентуърт е по-богат и от Чарлз Хейтър и от капитан Бенуик. Все пак Мери се поизмъчи като се видяха, защото трябваше да гледа на Ан като на по-голяма сестра с всичките й произтичащи от това права, а също и като на собственица на много красива карета, но Мери вярваше, че за в бъдеще също може да разчита на още една могъща утеха — Ан нямаше да наследи Апъркрос Хол, имота от обработваема земя и правото на първородния син в семейството, а и ако не направеха капитан Уентуърт баронет, Ан нямаше да бъде по-знатна от нея.

Би било много хубаво, ако и най-голямата им сестра бе доволна от положението си, защото при нея не се очертаваха промени. Тя се почувства силно унизена от отдръпването на мистър Елиът, а след това не бе попадала в благоприятни обстоятелства, които да събудят дори неоснователните надежди, изчезнали заедно с него.

За мистър Елиът новината за годежа на братовчедка му Ан дойде като гръм от ясно небе. Това съсипваше най-хубавите му планове за семейно щастие и най-хубавите му надежди чрез бдителното око на зет да не даде възможност на сър Уолтър за повторен брак. Но, макар и разочарован и огорчен, все още можеше да направи нещо, за да си достави удоволствие и да удовлетвори собствените си интереси. Не след дълго той напусна Бат, а след като скоро след него замина и мисис Клей, първата новина по неин адрес беше, че се е установила в Лондон под негова протекция, което говореше съвсем недвусмислено за двойната игра на мистър Елиът и за това колко твърда бе неговата решимост да не се остави да бъде измамен от лукавството на тази жена.

Любовта на мисис Клей бе удържала победа над нейните сметки и заради по-младия мистър Елиът дамата бе пожертвала възможността за дългосрочни отношения със сър Уолтър. Освен лукавство, тя имаше и влюбчиво сърце, и засега още не е ясно кой от двамата е измаменият и кой ще успее да надхитри другия, не се знае и дали като й отнеме възможността да се омъжи за сър Уолтър, мистър Елиът не ще се остави да го придумва и приласкава, докато най-после я направи съпруга на сър Уилям.