Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 152

— О, — възкликна нетърпеливо Ан, — вярвам, че мога да отдам дължимото на вашите чувства, както и на чувствата на други мъже като вас. Опазил ме бог, да подценявам пламенната обич и преданост на някой мой брат или сестра! Бих заслужавала дълбоко презрение, ако започна да твърдя, че само жените знаят какво е истинска любов и вярност. Не, аз вярвам, че сте готови на всякакви геройства и какви ли не добри дела в името на своето семейство. Зная, че сте в състояние да се преборите с всичко, а в къщи — да проявите огромно търпение, ако… ще ми позволите ли да си изразя така — ако има кого да обичате. Искам да кажа, ако вашата любима е жива и живее за вас. Единственото, с което моят пол ви превъзхожда (и то съвсем не е за завиждане, не е нужно да се стремите към него) — е, че можем да обичаме много по-дълго, след като любимият човек или надеждата за него са си отишли.

Тя не успя да продължи веднага. Сърцето й бе натежало от вълнение, а гърдите й едва успяваха да си поемат въздух.

— Вие имате златно сърце! — възкликна капитан Харвил и нежно сложи ръка на рамото й. — С вас човек дори не може да се скара. А и езикът ми се връзва, когато се сетя за Бенуик.

Вниманието им бе привлечено към другите в стаята — мисис Крофт се канеше да си тръгва.

— Е, Фредерик, предполагам, че няма да си дойдеш с мене, — каза тя. — Аз се прибирам, а ти имаш работа със своя приятел. Вероятно довечера ще имаме удоволствието да се видим отново — каза тя, като се обърна към Ан. — Вчера получихме визитката на сестра ви, а доколкото знам, Фредерик също е получил такава, макар че аз самата не съм я виждала. Но тази вечер ти също си свободен като нас, нали, Фредерик?

В това време капитан Уентуърт сгъваше набързо някакво писмо, и не отговори — или не можеше, или не искаше.

— Да, точно така, няма да се прибера с тебе, но двамата с Харвил също няма да се бавим. Ако ти си готов, Харвил, след половин минута аз също ще се приготвя. Знам, че искаш да тръгваме. След половин минута съм на твое разположение.

Мисис Крофт излезе, а и капитан Уентуърт, след като припряно запечата писмото си, също беше готов. Бързаше и имаше раздразнен вид, който издаваше нетърпението му да си тръгне миг по-скоро. Ан не знаеше как да тълкува това негово поведение. Капитан Харвил се обърна към нея с най-милото възможно „довиждане, бог да ви благослови!“, а Уентуърт не каза нищо, не я погледна дори. Излезе от стаята без дори да се обърне!

Ан едва бе успяла да стигне до масата, на която той бе писал, когато отново се чу шум от стъпки. Вратата се отвори и се показа самият Уентуърт. Той се извини, че е забравил ръкавиците и незабавно тръгна към масата за писма. С гръб към мисис Масгроув, той разрови разпилените листа, извади оттам едно писмо и го постави пред Ан, а в отправения му към нея поглед се четеше отчаяна молба. След малко вече бе успял да си вземе ръкавиците и да излезе от стаята, дълго преди мисис Масгроув да осъзнае, че се е връщал. Всичко бе станало за не повече от миг!