Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 138

Тя смяташе да отиде у лейди Ръсел рано сутринта в петък и да й съобщи всичко, което знаеше. Искаше да тръгне веднага след закуска, но и мисис Клей трябваше да излезе, водена от желанието да бъде в услуга на Елизабет и за да се отърве от нейната компания Ан реши да изчака излизането й. Отдъхна си, когато Мисис Клей най-после затвори вратата след себе си и едва тогава уведоми сестра си, че до обяд смята да остане на Ривърс Стрийт.

— Много добре — заяви Елизабет — нямам какво да й изпратя освен много поздрави. О, можеш да й занесеш и онази отегчителна книга, който тя ми даде, и да се престориш, че съм я изчела цялата. Не мога вечно да се изтезавам с всички нови книги и поеми, които излизат в кралството. Не е необходимо да й го казваш, разбира се, но роклята й онази вечер ми се видя направо ужасна. Мислех, че има известен вкус по отношение на облеклото, но като я видях на концерта, направо ме беше срам. И целият й вид беше толкова официален и изкуствен! Разбира се, ще й предадеш много здраве, нали?

— И от мене — добави сър Уолтър — най-сърдечни поздрави. И можеш да й кажеш, че след някой ден ще се отбия да я видя. Просто й предай това съобщение на учтивост, а аз вероятно само ще мина и да си оставя визитката. Просто не е честно да ходиш на гости сутрин у жени на нейната възраст, които на всичко отгоре почти не използват грим. Ако поне си слагаше руж, нямаше толкова да се страхува, че някой ще я видя на дневна светлина. Когато се отбих у тях последния път, забелязах, че веднага побързаха да спуснат щорите.

Баща й още не бе свършил, когато на вратата се почука. Кой ли би могъл да бъде? Ан се сети за неочакваните посещения на мистър Елиът по всяко време на деня и се притесни, че може да е той, но бързо си спомни, че в момента е на около седем мили разстояние от тях. След обичайния миг на тревожно изчакване слугата съобщи: „Мистър и мисис Масгроув“, след което те бяха въведени в стаята.

Най-силното чувство, което изпитаха при вида им, беше изненада. Ан се зарадва, а и на другите не им беше чак толкова неприятно, щом като веднага успяха да си сложат благоприлична маска на гостоприемство, а след като се разбра, че най-близките им роднини нямат намерение да отседнат в къщата, сър Уолтър и Елизабет стигнаха едва ли не до сърдечност и се справиха достойно с положението. Дошли в Бат за някой и друг ден заедно с мисис Масгроув и бяха отседнали в Уайт Харт — това поне се разбра веднага, но докато сър Уолтър и Елизабет показваха на Мери другата гостна и се топяха при нейната възхита, Ан не можа да изтръгне от Чарлз и една свястна дума за пътуването, нито обяснение на някои многозначителни усмивки и намеци на Мери, че са дошли по работа, а също и на явното му смущение, когато го попита кои са пристигнали с тях.