Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 132

— Хората, които ви познават отдавна, разглеждаха нейното присъствие у вас точно в такава светлина и то доста време преди вашето пристигане. Полковник Уолис е твърде наблюдателен и е забелязал у баща ви по-особеното му отношение към нея, и макар че тогава полковникът още не посещаваше Камден Плейс, заради своя приятел бе поел грижата да следи какво става там. Когато мистър Елиът се отби тук за ден-два малко преди Коледа, полковник Уолис му разказал до какви изводи е стигнал, а същите сведения мистър Елиът бил получил и от другаде. Сега разбирате, че с течение на времето мистър Елиът е променил съществено своето отношение по въпроса за титлите. В момента е на съвсем различна позиция по въпроса за потеклото и връзките в обществото.

След като отдавна е забогатял и може да харчи колкото си иска, след като е удовлетворил своята алчност и всеки свой каприз, малко по малко е разбрал, че единствено титлата баронет не му достига за да е напълно щастлив. Мисля, че той бе стигнал до този извод още преди да прекъснем отношенията си, а сега съм съвсем сигурна в това. Просто не би понесъл мисълта, че един ден може да не стане сър Уилям. Затова можете сама да предположите как е приел тази твърде неприятна за него новина, която приятелят му съобщил и какви последици са произтекли от нея. Решил да се върне в Бат, колкото може по-скоро, да отседне тук за известно време с намерението да поднови някогашните си отношения със семейството и така да се сближи с вас, че да се ориентира колко голяма е опасността и ако намери за необходимо — дори да надхитри въпросната дама. И двамата приятели решили, че това е единственият начин да се оправят нещата. Полковник Уолис поел грижата да му помага както може. Трябвало да бъде представен на сър Уолтър, както и жена му и други общи познати. Мистър Елиът се върнал в Бат в съответствие с плана, примолил се за прошка и, както знаете, му простили, в резултат на което бил признат отново за член на семейството. Останало му само да следи неотклонно своята цел — единствената му цел тогава (защото след вашето пристигане той имал допълнителен мотив) — да наблюдава сър Уолтър и мисис Клей. Не пропускал нито една възможност да бъде заедно с тях, все гледал да ги срещне някъде, отбивал се у тях по всяко време — по този въпрос едва ли е необходимо да навлизам в подробности. Можете да си представите на какво е способен един хитър човек, и като имате предвид всичко, което ви казах, можете да разгледате поведението в тази светлина.

— Така е — каза Ан — не ми казвате нищо, което да противоречи на това, което знам и аз или пък бих могла да си представя. Има нещо оскърбително в измислянето на подробности, чрез които се проявява нечие лукавство. Увъртанията на егоизма и лицемерието винаги са ми били противни, но нищо от това, което ми казахте, не предизвика у мен изненада. Познавам хора, които биха били шокирани от подобно описание на мистър Елиът, дори не биха повярвали в него, но аз го намирам за съвсем логично. Дълго време все не можех да си дам обяснение за поведението му. Винаги съм искала да открия и други мотиви, освен очевидните. Ще ми се да разбера какво мисли в момента за възможността, от която толкова се страхува, дали приема опасността за по-нереална или е тъкмо обратното.