Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 125

— Моя скъпа мисис Смит, съпругата на мистър Елиът е починала едва преди шест-седем месеца. Не е възможно да очаквате, че той ще започне да ме ухажва.

— О, ако това е единственото ви възражение — извика мисис Смит с ироничен тон — мистър Елиът е извън всяка опасност и не бива да се притеснявам за съдбата му. Просто не ме забравяйте, след като се омъжите за него, това е всичко. Кажете му, че съм ваша приятелка и тогава той съвсем няма да приеме като огромни усилията, които ще му струва помощта му към мен, както естествено ще му се види сега. Той самият е много зает и има толкова неща за уреждане, че желанието му да ме избягва или да се отърве от мен изглежда съвсем естествено. Може би деветдесет и девет души от сто биха постъпили като него. Разбира се, той не би могъл да знае колко е важна помощта му за мен. Е, скъпа мис Елиът, надявам се и вярвам, че ще бъдете много щастливи. Мистър Елиът има достатъчно разум да оцени достойнствата на жена като вас. Спокойствието ви никога няма да бъде разрушено така, както се случи с мен. По отношение на всички материални въпроси няма да имате никакви грижи, а можете да сте сигурна и за характера му — мистър Елиът не би се оставил да го подведат, никой няма да му повлияе така, че в крайна сметка да остане разорен.

— Не — каза Ан — в никакъв случай не допускам с братовчед ми да се случи подобно нещо. По всичко личи, че той е решителен и хладнокръвен и определено не се поддава на опасни влияния. Аз наистина много го уважавам и нищо, което съм видяла у него досега, не може да разколебае това мое отношение, но трябва да призная, че го познавам съвсем от скоро, а той не е човек, в когото можеш да вникнеш по-отблизо след кратко познанство. Начинът, по който говоря за него, не може ли да ви убеди, мисис Смит, че за мен той не е от особено значение? Със сигурност не изпитвам никакви чувства. Честна дума, той наистина не означава нищо за мен. Ако някой ден ми предложи ръката си (а аз нямам основания да си мисля, че има такива намерения), няма да я приема. Можете да ми вярвате, че няма да приема. Уверявам ви, мистър Елиът няма нищо общо с удоволствието ми от концерта снощи, както предполагате. Не е мистър Елиът, най-малко мистър Елиът е този, който…

Тя замълча, съжалила веднага за думите си и силно поруменя, но и много по-малко от това би било съвсем достатъчно за мисис Смит. Приятелката й не би повярвала толкова скоро в липсата на шансове за мистър Елиът, ако не се бе досетила, че в сърцето на Ан има друг. Тя бързо съобрази, че не може да има друго обяснение, а в нетърпението си да избегне по-нататъшните й въпроси в тази насока, Ан я запита защо е била толкова сигурна в женитбата за мистър Елиът, кой й внушил подобна мисъл и откъде е чула за това.

— Кажете ми, защо мислите така?

— Тази мисъл ми дойде веднага щом научих колко време прекарвате заедно — отговори мисис Смит — и ми се стори, че, които познават добре и двама ви, това биха преценили, че една бъдеща женитба ще е много изгодна за вас. Може да бъдете сигурна, че всичките ви познати виждат вашите отношения в такава светлина, но аз самата до преди два дни не знаех нищо по въпроса.