Читать «Доводите на разума» онлайн - страница 102

Ан не можеше да каже, че го е опознала по-добре, макар че общуваха повече от месец. Беше ясно, че е умен И приятен човек, че умее да води разговор, има изградено мнение по много въпроси, разсъждава разумно и е верен на принципите си — определено беше наясно кое е добро и кое лошо. Не би могла да го обвини в някоя простъпка от нравствено естество, но въпреки всичко не можеше да предвиди как би се държал той при определени обстоятелства. Споменът за миналото й вдъхваше недоверие към него, имаше причини да изпитва същото недоверие и към сегашното му поведение. Ан изпитваше известни съмнения и те далеч не бяха в негова полза, когато общи познати споменаваха за оскърбителните прозвища, с които бе назовавал някога тяхното семейство или пък й даваха основания за някои догадки, които не говореха никак добре за предишните му цели и постъпки. Самата тя откриваше у него проява на недостойни привички. Всеки неделен ден той се губеше нанякъде, през един период от живота си (при това доста продължителен) бе проявявал нехайство по множество сериозни въпроси и макар че в момента може би беше на доста по-различно мнение по същите тези въпроси, кой би могъл да каже какви са истинските чувства и мисли на един умен и предпазлив човек, достатъчно помъдрял да оцени по достойнство какви преимущества дават добрите връзки в обществото? Как можеше да се разбере със сигурност, че мислите му са наистина пречистени от злото?

Мистър Елиът беше интелигентен, дискретен и изискан, но за него в никакъв случай не можеше да се каже, че е искрен. Той никога не се бе поддавал на някакъв изблик на чувства, не бе проявявал силно негодувание или задоволство от добрите или лошите постъпки на хората. Според Ан, това беше сериозен недостатък. Не можеше да заличи най-ранните си впечатления от него и продължаваше да цени повече от всичко откровения, сърдечен и непристорен нрав. Възторгът и пламенният дух за нея носеха някаква магия. Ан съзнаваше, че е много по-склонна да вярва на искреността у хора, които често са се държали необмислено или са казали нещо прибързано, отколкото на такива, които никога не губеха самообладание и не си позволяваха да произнесат дори една излишна дума.

Мистър Елиът беше прекалено приятен, защото беше приятен за всички, без изключение. Колкото и различни по нрав да бяха хората от собствения й кръг, всички го харесваха. Той се разбираше еднакво добре с всички и проявяваше една и съща търпимост към тях. В разговори с Ан бе допуснал известна откровеност и бе споделил мнението си за мисис Клей, тъй като нямаше никакви илюзии по отношение на нейните цели и я презираше заради това, но въпреки всичко и мисис Клей, подобно на всички останали, го намираше за много симпатичен.