Читать «Коледата на Поаро» онлайн - страница 100

Агата Кристи

Настана мъртва тишина. После Сагдън попита тихо:

— Кога разбрахте?

Поаро отвърна:

— Не бях сигурен дотогава, докато не донесох изкуствен мустак и не го наложих върху портрета на Саймън Лий. Тогава от картината вече ме гледаше вашето лице.

Сагдън каза:

— Дано да изгние душата му в ада! Доволен съм, че го направих!

Седма част

28 декември

I

Лидия Лий каза:

— Пилар, мисля, че е по-добре да останете при нас, докато уредим нещо за вас.

Момичето учтиво отвърна:

— Вие сте много добра, Лидия. Много сте внимателна. Прощавате на хората, без да вдигате шум около това.

Лидия отвърна с усмивка:

— Все още ви наричам Пилар, макар навярно името ви да е друго.

— Да, аз всъщност се казвам Кончита Лопес.

— Кончита също е много хубаво име.

— Вие сте прекалено добра, Лидия. Но няма защо да се притеснявате за мен. Аз ще се омъжа за Стивън и ще отидем в Южна Африка.

Лидия изрече с усмивка:

— Е, това е добре.

Пилар каза с надежда в гласа:

— Понеже сте толкова мила, Лидия, мислите че някой ден ще можем да се върнем и да ви погостуваме — може би за Коледа — и тогава да опитаме от горящите стафиди, да окачим по елхата онези лъскави неща и снежните човечета?

— Естествено. Ще дойдете и ще си направим истинска английска Коледа.

— Ще бъде прекрасно. Вижте, Лидия, тази година Коледа като че ли не мина както трябва.

Лидия си пое дъх, после отвърна:

— Така е, не мина както трябва…

II

Хари каза:

— Е, довиждане, Алфред. Предполагам, че няма да ти досаждам повече. Заминавам за Хавай. Винаги съм искал да отида там, ако имам пари.

Алфред отговори:

— Довиждане, Хари. Сигурно ще ти хареса там. Дано.

Хари рече:

— Извинявай, че те тормозех толкова, старче. Имам гадно чувство за хумор. Просто понякога не мога да устоя.

Брат му отвърна с известно усилие:

— А и аз трябва да се науча да понасям шеги.

Хари изрече с облекчение:

— Е, сбогом.

III

Алфред каза:

— Дейвид, ние с Лидия решихме да продадем това място. Помислих си, че може да поискаш някои от нещата на мама — нейния стол и онази табуретка. Ти беше нейният любимец.