Читать «Пътят към Ада» онлайн - страница 3

Така или иначе преди 17 дни тя, именно тя, а не аз, въпреки че нееднократно ми се бе искало, тя престъпи границата. Беше надвечер и аз тъкмо бях прилегнал на дивана в хола, изтощен от отминалия ден. Бях направил три прехода до различни светове и това (както си мислех) бе изтощило силите ми. Тогава тя влезе, облечена само с почти прозрачна копринена нощница. Дъхът ми спря. Господ ми е свидетел, че бях срещал и бях се любил с много и най-различни жени. Бях обичан от нощен елф, правих секс с полуръст, накарах надракска танцьорка да полудее по мен, дори имах авантюра с магьосница от народа на Ярве… Но, заклевам се, подобна красота още не бях срещал!…

Останах вцепенен почти цяла вечност. Усещах като в просъница ръцете й, които ме галеха навсякъде, целувките й, които вече бяха станали изгарящи, докосванията на тялото й — вече съвсем откровени… В един момент обаче, щом осъзнах какво правя в действителност, скочих от мястото си, стиснах юмруци — така, че от дланите ми закапа кръв — и изкрещях заклинанието за преместване в пространството. Рикошетът на магията, прекалено силна и първична, за да мине без последствия за който и да било изтощен маг, премина през цялото ми тяло. Опомних се едва на пътя — рухнал на колене, с окървавени ръце, бузи и слепоочия.

Само ако можех някак си да се добера до „Зелената котка“…

Но не знаех дали Арлиантара няма да ме чака там.

А тогава вече нямаше накъде да избягам.

Затова продължавах да вървя напред.

info

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1537]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40