Читать «Черни рози» онлайн - страница 8

Мери Хигинс Кларк

— Този път Джими здраво е закъсал — напомни Антъни Бартлет на зет си, докато отпиваше от брендито си. Двамата седяха един срещу друг в кабинета на къщата, намираща се в Енгълуд Клифс. — Което означава, че и ние не сме по-добре.

През десетте години, откакто Боб работеше в кантората, тя едва ли не се бе превърнала във филиал на фирмата „Уийкс“ — толкова тясно бяха свързани помежду си. Всъщност без огромната бизнес империя на Джими щяха да бъдат с малцина клиенти и съвсем не с толкова помещения — нищо и никаква кантора. И на двамата им беше известно, че ако Джими получи присъда, ще настъпи краят на „Бартлет и Кинълен“ като жизнеспособна адвокатска фирма.

— Страх ме е най-вече от Барни — отвърна Боб.

Барни Хаскъл беше главният счетоводител на Уийкс и също подсъдим в настоящото дело. Знаеха, че върху него се упражнява силен натиск да стане свидетел на обвинението, като му беше обещана по-лека присъда.

Антъни Бартлет кимна.

— И мен.

— По ред причини — продължи Боб. — Казах ли ти за катастрофата в Ню Йорк и за това, че Робин беше оперирана от пластичен хирург?

— Да. Как е тя?

— При нея всичко е наред, слава богу. Но не съм ти съобщил кой е лекарят й. Чарлс Смит.

— Чарлс Смит — смръщи чело Антъни Бартлет, докато размишляваше над името. После вдигна вежди и изправи гръб на стола. — Не онзи, който…

— Същият — заяви Боб. — А бившата ми съпруга, прокурорката, води дъщеря ни редовно на преглед при него. Тъй като добре познавам Кери, няма да мине много време, преди да направи връзката.

— Боже мой! — възкликна отчаяно Бартлет.

Четвъртък, 12 октомври

8.

Прокуратурата на окръг Бъргън се намираше на втория етаж в западното крило на съда. Тя се състоеше от трийсет и пет прокурори, седемдесет следователи и двайсет и пет секретарки начело с Франклин Грийн, окръжния прокурор.

Независимо от постоянното натоварване и сериозното, често мрачно естество на повечето дела, в прокуратурата цареше дружелюбна и ведра атмосфера. Кери си обичаше работата. Непрекъснато получаваше съблазнителни предложения от адвокатски кантори, но въпреки финансовите изкушения, реши да остане там и вече беше старши прокурор. Нещо повече, междувременно си бе изградила репутация на интелигентен, непреклонен и съвестен служител.

Двама съдии, краят на чийто мандат съвпадаше с възрастта за пенсиониране, току-що се бяха оттеглили от кариерата. В качеството си на сенатор от този щат Джонатан Хувър беше предложил Кери за едното от двете свободни места. Тя не смееше да признае дори пред себе си колко силно й се иска да я назначат. В големите адвокатски кантори се печелеха много повече пари. Но съдийството бе престижен пост, пред който материалните облаги бледнееха.

Сутринта, докато набираше кода, за да отвори входната врата, Кери си мислеше за възможността да бъде одобрена. Влезе, помаха на телефонистката и се отправи забързано към кабинета, предназначен за старши прокурора.