Читать «Бар „Дивата зона“» онлайн - страница 2

„НАВЛЕЗЛИ СТЕ В ДИВАТА ЗОНА“ — предизвикателно просветваше един оранжев неонов надпис над огледалото. — „ДЕЙСТВАЙТЕ НА СВОЙ РИСК.“

Собственикът на бара бе видял подобен надпис край някаква магистрала във Флорида и бе решил, че „Дивата зона“ е идеалното име на модния бар, който възнамеряваше да открие на „Оушън Драйв“. Инстинктите му се бяха оказали правилни. „Дивата зона“ бе отворила тежките си стоманени врати през октомври, тъкмо навреме за активния зимен сезон в Маями и осем месеца по-късно продължаваше да действа с пълна пара, въпреки смазващата жега и отлива на повечето туристи. Уил обожаваше това име, с присъщия му отзвук на опасност и безотговорност. Самото му присъствие тук го караше да се чувства леко безразсъден. Усмихна се на брат си с мълчалива благодарност, задето му бе позволил да се мъкне с тях.

Дори и да бе забелязал усмивката му, Джеф не го показа. Вместо това се пресегна зад него и сграбчи новата си бира.

— Е, смешници, вие какво бихте си пожелали, ако някой дух ви предложи да ви изпълни едно желание? Но да не е нещо смрадливо като световен мир или край на глада — добави той. — Трябва да е лично. Егоистично.

— Нещо като трийсетсантиметров пенис — каза Том по-силно, отколкото бе нужно, според Уил. Няколко от мъжете, които седяха в непосредствена близост, се извърнаха в тяхната посока, макар да се правеха, че не ги слушат.

— Вече си имам такъв — заяви Джеф, обърна половината си бира на един дъх и се ухили на някаква червенокоска в далечния край на бара.

— Вярно е — призна през смях Том. — Виждал съм го под душа.

— Обаче виж, за теб бих поискал още няколко сантиметра — подхвърли Джеф и Том отново се засмя, макар и не толкова силно. — Ами ти, братле? Ти нуждаеш ли се от някаква магическа интервенция?

— Съвсем добре съм си, благодаря. — Въпреки ледения климатик Уил бе почнал да се поти под синята си, закопчана догоре риза и за да не се изчерви, се втренчи в огромния зелен неонов алигатор на отсрещната тухлена стена.

— Ау, нали не съм те засрамил? — подразни го Джеф. — Мамка му, човече. Хлапето има докторска степен по философия от „Харвард“, а се черви като момиченце.

— От „Принстън“ — поправи го Уил. — Пък и още не съм си завършил дисертацията. — Той почувства как червенината плъзва от страните към челото му и се зарадва, че помещението бе толкова задимено. Трябваше вече да съм завършил тъпата дисертация, помисли си.

— Престани, Джеф — предупреди го иззад бара Кристин. — Не му обръщай внимание, Уил. Той просто е гадняр, както винаги.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че размерът няма значение? — попита Джеф.