Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 26

— Ела, ангел мой — засмя се той и я вдигна на ръце. — Сега ще те представя на градските величия.

Едва когато Лий я сложи да седне във файтона, разумът й се възвърна. Тази вечер въобще не протичаше така, както беше очаквала. Отначало имаше намерение лично да установи дали сестра й си е избрала подходящ съпруг, но вместо да изясни този въпрос с трезва глава и научна прецизност, тя влезе в близко съприкосновение с изследвания обект и загуби ума и дума.

— Това е невероятно…

— Кое, сърце мое? — попита Лий, като седна до нея и взе в ръце поводите.

— Че… че внезапно ужасно ме заболя глава. Мисля, че е най-добре да ме отведеш в къщи.

— Я да видя.

— Не — промълви Блеър и се отдръпна.

С дългите си силни пръсти той я хвана под брадичката и издърпа лицето й към своето.

— Не виждам симптоми на болка — прошушна Лий. — Само тази малка биеща вена — прибави той и целуна челото й точно под корените на косата. — Това ще ти помогне да забравиш главоболието.

— Моля те! — прошепна тя и се опита да обърне лице. — Моля те, недей!

След дълга, нежна целувка по слепоочието Лий отново взе юздите в ръка и потегли към изхода на парка.

Блеър притисна ръка до гърдите си и усети лудото биене на сърцето си. Сега поне имаше сигурността, че отиват между хора, а после Лий ще я отведе у дома, където ще може да възвърне самообладанието си и да прати този опасен мъж там, където му е мястото — в обятията на сестра си.

По-късно някой й разказа, че наистина е имало прием при губернатора, че тя също е била там, била му е представена и дори й се удало да размени с него няколко свързани изречения, Но Блеър нищо не помнеше. Струваше й се, че през всичкото това време е лежала в обятията на Леандър, който се носеше с нея по някаква огледална танцова площадка, и тя не виждаше нищо друго освен зелените му очи и се губеше в неизмеримите им дълбини.

Припомни си дори няколко души, които й бяха казали, че никога не е изглеждала толкова очарователна, а Лий толкова щастлив. Бяха й задали хиляди въпроси за сватбата и Блеър нямаше да може да отговори на нито един от тях, ако Лий не се беше притекъл на помощ в последния момент и не я беше отвел да танцуват.

Ако все пак беше отговорила на някой въпрос, тя го забрави в същия миг. Помнеше само ръцете му, очите му, близостта му и собственото си опиянение.

Едва когато някакво момче донесе съобщение, че някой се нуждае от помощта на доктор Уестфийлд, тя дойде на себе си и осъзна, че вълшебната нощ свършва. Като Пепеляшка от приказката тя трябваше да си плати за това прекрасно преживяване.

— Можеш да останеш тук. Ще помоля някой да те изпрати до в къщи — каза Лий. — А можеш и да ме придружиш.

— С тебе — беше всичко, което се изтръгна от устните й.

Лий внимателно я поведе навън към файтона. Двамата не промълвиха нито дума, докато конят препускаше през опустелите улици на Чандлър. Блеър вече от много време не беше в състояние да разсъждава разумно.