Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 21

Блеър отново се усмихна и двамата с Лий се спогледаха като хора, единни в оценката си. Тя се облегна назад във възглавницата, вгледа се в обсипаното със звезди небе и престана да слуша сестра си, която продължи да дразни годеника си.

Зарадва се, когато стигнаха къщата на Тиа и оставиха Хюстън пред вратата. Щом остана сама с Лий, Блеър дълбоко въздъхна и промълви:

— Чувствам се като след тежка буря. — После вдигна очи към него с известно разкаяние, защото всъщност беше критикувала самата себе си:

— Тя не е злобна. Всички лекари, които току-що са завършили университета, се държат по същия начин. Усещат товара, който тежи на плещите ни.

— Но по-късно се променят, нали?

— Да, но не знам как да ти го обясня. Мисля, че човек научава границите на възможностите си и се примирява с факта, че не може да спаси целия свят с две слаби ръце.

Блеър отново се отпусна назад. Напрежението й беше изчезнало. Колко мило от негова страна, че не се оплакваше от атаките на Хюстън. Освен това я признаваше като лекарка.

Реши, че е съвсем нормално да пъхне ръката си в неговата и не се отдръпна в най-отдалечения ъгъл. на файтона, където обикновено седеше сестра й. Дори не забеляза колко се учуди Леандър. Мислеше само каква чудесна вечер им предстои.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Чандлър беше разположен на две хиляди триста и тридесет метра над морското равнище в подножието на Скалистите планини и въздухът над града беше разреден, чист и ясен. През лятото температурите бяха много приятни, макар че след залез слънце бързо се захлаждаше.

Блеър седеше до Лий и дълбоко поемаше в дробовете си свежия, ароматен въздух. Едва сега разбра колко й е липсвал чудесният планински климат.

Не бяха изминали и половин миля, когато един мъж, яхнал пъшкащ от умора кон и обвит в прах, се изравни с файтона и изкрещя:

— Уестфийлд, нуждаем се от помощта ви! Една жена от Ривър стрийт се опита да се самоубие!

Блеър не познаваше този човек и се надяваше никога да не го срещне отново. Приличаше на карикатура с катранено черните си коси, тънки мустачки и — това направо я ужаси — безсрамните погледи, които я караха да се изчервява.

Той свали широкополата си шапка и посочи към нея.

— Вероятно в момента сте зает с нещо по-важно и няма да дойдете. Бих могъл да ви разбера.

Блеър вдигна очи към Лий и видя, че по лицето му е изписана нерешителност. Знаеше, че се колебае заради нея.

— Аз ще те придружа, Лий. Може би ще ти помогна с нещо.

Непознатият, който приличаше на комарджия каза:

— Ривър стрийт не е подходящо място за млади дами. Може би не е зле междувременно аз да се погрижа за нея, докато вие се заемете със самоубийцата.

При това безсрамие Лий изплющя с камшика над главата на коня и изкрещя:

— Дръж се здраво!

Блеър политна към задната облегалка на седалката и здраво се залови за чергилото, докато файтонът се понесе надолу по улицата. Тя на няколко пъти затвори ужасено очи, когато забеляза, че Лий едва не се сблъска с насрещни коли. Хората го избягваха още отдалеч, но по окуражителните викове, които прозвучаваха насреща им, Блеър разбра, че носещият се като вихър по улиците Леандър е обичайна гледка за жителите на Чандлър.