Читать «Сърце от пламък» онлайн - страница 12

Взе медицинското списание от гишето за обяви и тръгна надолу по настлания с талпи тротоар към магазина за домашни потреби на Фаръл, където трябваше да се срещне с Хюстън и Леандър.

Лий беше сам, облегнат на парапета до големия бял кон на кафяви петна, който теглеше файтона му. Хюстън не се виждаше никъде и Блеър тъкмо размисляше дали не е по-добре да я почака в магазина за обувки от другата страна на улицата, когато Лий я забеляза и изкрещя, сякаш държеше да го чуе целият град:

— Сега пак си подвиваш опашката и искаш да избягаш!

Блеър си наложи да прекоси прашната улица и тръгна към него. Той се ухили насреща й толкова нагло, че тя страстно си пожела да бъде мъж и да го извика на дуел.

— Не смятам, че мислите ти са подходящи за една млада дама. Какво би казал мистър Гейтс за държанието ти?

— Най-вероятно нищо, което да не съм чувала вече.

Физиономията на Лий моментално се промени.

— Хюстън спомена, че той е доста груб с теб — заговори сериозно той. — Ако бих могъл да ти помогна по някакъв начин, трябва просто да ми кажеш.

За момент Блеър слисано се взря в него. Досега беше убедена, че я презира, а ето че й предлагаше услугите си като истински кавалер. Преди да успее да каже нещо, пристигна Хюстън със зачервени страни и замислено изражение.

— Какво щастие за сестра ти, че пристигна точно навреме, за да я предпазиш от съдба, много по-лоша от смъртта. Тя тъкмо се готвеше да ми каже нещо любезно — посрещна я Лий.

— Прощавай — промърмори Хюстън, — но какво каза току-що?

Лий я хвана за лакътя и я отведе до файтона.

— Казах, че сега е най-добре да се прибереш в къщи и да се подготвиш за приема при губернатора.

Той й помогна да се качи и после протегна ръка на Блеър. Тя обърна лице към сестра си и реши, че непременно трябва да предприеме още един опит да разкрие пред Хюстън истинското лице на годеника й.

— Имам впечатление — заговори високо Блеър, — че и ти си привърженик на теориите на доктор Кларк, който твърди, че жените трябва да употребяват пестеливо разума си, защото мисленето вреди на здравето им.

Леандър, който тъкмо я беше прихванал с ръка през кръста, трепна, изгледа я от глава до пети и отговори:

— Мисля, че няма защо да се тревожиш, Блеър. Доколкото виждам, имаш достатъчно разум на всички подходящи за това места.

Блеър седна сковано на седалката, чу тихия му смях и си каза, че никоя друга жена не би изтърпяла подобни обиди дори заради собствената си сестра.

Когато излязоха от града, покрай тях мина файтон с двама високи, силни мъже. Превозното средство беше толкова мръсно, че никой уважаващ себе си фермер не би посмял да се покаже в града с подобна развалина. Двамата изкрещяха на Леандър да спре за миг и тъмнокосият, който държеше юздите — подозрителна брадата личност със занемарен външен вид — заговори Хюстън по толкова безцеремонен начин, какъвто тя никому не беше позволявала. Защото ако Хюстън владееше нещо до съвършенство, то беше умението моментално да вразумява нахалниците само с една подходяща дума или поглед.