Читать «Отмъщението на Калиостро» онлайн - страница 64

— А в замяна какво предлагате?

— Без фрази, моля! Знаете добре какво трябва да разбирате.

Раул наистина знаеше какво значи тая замяна и в какво се състои спазаряването, та когато господин Руслен повтори въпроса си, той продължи без заобикалки:

— Какво предлагам? Името на лицето или лицата, прерязали двата стълба, които крепяха стъпалата, като предизвикаха по тоя начин смъртта на Елизабет Гаварел; името на тоя, който е ударил, сиреч убил, Симон Лориан.

— Ето тук има хартия. Запишете тия имена.

— След три дни.

— Защо е тази отсрочка?

— Защото тогава ще стане събитие, което ще ми позволи да потвърдя установеното.

— Значи вие се колебаете между двама престъпници?

— Да.

— Кои? Не ви разрешавам да мълчите. Кои?

— Престъпникът е или Фелисиен-Шарл… или пък…

— Или пък?

— Или пък двойката Жером и Ролан.

— О!… — въздъхна господин Руслен, след като през пялото време бе пухтял. — А за кое събитие говорите?

— Сватбата, която ще стане в събота сутринта.

— Но тя няма нищо общо…

— Как да няма? Аз смятам, че тя е невъзможна, ако Фелисиен е престъпникът.

— Защо?

— Защото той лудо обича Ролан и никога не ще приеме да остави една жена, за която е станал два пъти престъпник и която вече е отвличал веднъж, да принадлежи другиму… другиму, на когото вече е посегнал. Спомнете си нощта на драмата… И после, не е само любовта…

— А какво още?

— Парите. Ролан в близко бъдеще ще наследи огромно богатство, което й оставя някой си братовчед, който всъщност й е баща. Фелисиен знае и това.

— Ами ако приеме венчавката?

— Тогава аз съм се излъгал по отношение на него. А престъпниците са тия, които ще бъдат облагодетелствани от извършените убийства: Ролан и Жером.

— Ами Фаустин? Нейната роля каква е?

— Не знам — призна Раул. — Но знам едно, и то е, че Фаустин живее само с мисълта да отмъсти за своя любовник Симон Лориан. И ако обикаля около триото Фелисиен, Ролан, Жером, то е защото нейният женски инстинкт я подтиква към тях… Във всеки случай само аз мога да завърша разбулването на фактите. Ако съдът се намеси, свършено е.

Господин Руслен отсече:

— Съдебният следовател е абсолютен господар на решенията си, господине.

— Да, случва се, но преди да ги вземе, трябва да уведоми, че ще ги вземе.

— Кого да уведоми?

Раул не отговори. Руслен беше много развълнуван. Беше почнал отново да се разхожда. Явно бе, че не смяташе да тръгне сам по пътя, който неговият усет му сочеше.

Накрая обаче той отиде до вратата и я отвори. Раул успя да зърне комисаря Молеон, който се разправяше с половин дузина полицаи. Руслен се успокои — надзорът беше добър… И излезе.

Раул д’Аверни остана сам. Минаха десетина минути. Не повече. Мнението на по-висшите или на най-висшия, много високопоставен, до когото господин Руслен отиде да се допита, беше, изглежда, решаващо, защото той влезе в кабинета си намусен — нещо необичайно за него. И започна:

— В заключение…

— В заключение нищо да не се прави до събота — каза Раул, смеейки се.

— Но Фелисиен-Шарл е повече от заподозрян…

— Аз се заемам с него. Опита ли се да действа, ще ви го предам с вързани ръце и крака. Ако в събота до единадесет сутринта не ви се обадя по телефона, значи сватбата ще стане. В такъв случай…