Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 26

— Една ръка, която нарочно я блъсна в гръб, беше причината да падне — възрази му рязко Хилда. — Жената носеше кафяв плик и онзи мъж го грабна. Сега съм изтощена и си лягам, но ти остави съобщение за капитан Ший. Ще дойда да говоря с него още щом пристигне на работа утре сутринта. Точно в осем часа.

И затвори възмутена. Беше само пет часа след обяд, но изпитваше нужда да си легне. Върху гърдите си чувстваше тежест, която можеше да се разнесе единствено с почивка в леглото и таблетка нитроглицерин под езика.

Няколко минути по-късно тя беше облечена в топлата си нощница, подпряла глава на висока възглавница, която улесняваше дишането й. Мъчителното главоболие, което в продължение на няколко минути неизменно съпътстваше хапчето, започна да отшумява. Болката в гърдите намаляваше.

Хилда въздъхна с облекчение. Една хубава почивка през нощта и тя щеше да отиде в полицейския участък и да подаде оплакване срещу този глупав сержант. После щеше да настоява да седнат с художника на полицията и тя да му опише мъжа, който беше блъснал онази жена.

„Зъл човек — помисли си тя, припомняйки си лицето му. — От най-лошите — добре облечен, изискан на вид, от онзи тип хора, които неизменно будят доверие. Как ли се чувстваше онова бедно момиче? Може би щяха да съобщят по новините.“

Тя се пресегна за дистанционното и включи телевизора точно навреме, за да се види и чуе в ефир като свидетелката, която твърди, че е видяла как някакъв мъж блъска Каролин Уелс под колелата на камиона.

Обзеха я смесени чувства. От една страна изпита безспорно вълнение, че се превръща в знаменитост, но от друга се ядоса на водещия репортажа, който явно смяташе, че тя греши. После пък онзи глупав сержант се държа с нея като с дете. Последната й мисъл, докато заспиваше, бе, че сутринта щеше хубавичко да ги разбута. Ще видят те. Сънят я обори точно когато бе подхванала молитва към Света Богородица за тежко пострадалата Каролин Уелс.

16

Сюзън се раздели с Неда и пое пеша в здрача към своя апартамент на Даунинг Стрийт. Пронизващият хлад на ранното утро, временно заместен от топлината на следобедното слънце, се беше завърнал отново.

Тя мушна ръце в дълбоките джобове на широкото си яке и ускори крачка. Времето извика в съзнанието й отдавна забравена реплика от „Малки жени“. Една от сестрите — не можеше да си спомни дали Бет или Ейми — беше казала, че ноември е несговорчив месец, а Джо се беше съгласил с коментара, че вероятно по тази причина тя е родена точно тогава.

„И аз — помисли си Сюзън. — Рожденият ми ден е на двайсет и четвърти ноември. Наричаха ме «бебето на благодарността». Естествено. А тази година вече съм трийсет и три годишното бебе. Едно време празнуването на Деня на благодарността и на рождените дни беше забавно. Поне тази година няма да ми се налага да препускам на две официални вечери като някой крадец, който примъква плячката си от едно място на друго. Слава богу, че тази година татко и Бинки отиват в Свети Мартин.“