Читать «Нежни убийства» онлайн - страница 157

— Аз току-що излязох от службата в десет и петнайсет в „Свети Патрик“ — каза Сюзън. — Музиката там също е невероятна.

От катедралата Сюзън беше дошла направо в болницата. Беше пореден хубав есенен ден и тя се улови, че се пита какво ли бе правила Тифани Смит миналата неделя. Дали е имала някакво чувство, че това ще бъде нейният последен уикенд, че животът й ще секне само след броени дни? Разбира се, че не, каза си Сюзън и после се укори, че е толкова мрачна.

Джейн Клозън си даваше сметка, че дните й са преброени. Сюзън имаше чувството, че всичко, което казваше възрастната дама, отразяваше тази неизбежност. Джейн Клозън се беше облегнала на възглавници в леглото, а раменете й бяха загърнати с шал. Лицето й вече не беше толкова бледо, но Сюзън беше сигурна, че е вдигнала температура.

— Много любезно от ваша страна, че се отбихте днес — каза госпожа Клозън. — Неделите в болницата минават много бавно. Освен това вчера нямах възможност да разговарям с вас насаме, а ми е много необходимо. Дъглас Лейтън е изключително внимателен и безкрайно грижовен. Вече ви споменах за това. Дадох си сметка, че бях несправедлива към него и че съмненията ми бяха неоснователни. От друга страна, ако направя хода, който обмислям, а той е да кажа на сегашния директор на фондацията да се оттегли и да остави ръководството в ръцете на Дъглас Лейтън, аз ще му предоставя почти неограничена власт върху огромна сума пари.

„В никакъв случай!“ — възкликна мислено Сюзън.

Джейн Клозън продължи:

— Давам си сметка, че в това състояние съм изключително чувствителна към проява на внимание или израз на загриженост и съпричастност… Наречете го както искате.

Тя млъкна за момент, пресегна се за чашата с вода до леглото си, отпи няколко глътки и продължи.

— Затова исках да ви помоля да наредите пълно проучване на Дъглас Лейтън, преди да предприема тази основна стъпка. Осъзнавам, че е бреме, а аз ви познавам едва от седмица. Но въпреки това ви възприех като доверен приятел. Това ви е дарба. Вероятно затова сте толкова добра в професията си и постигате такъв успех.

— Моля ви, с удоволствие ще направя всичко, което е по силите ми. — Сюзън чувстваше, че сега не е момента да каже на Джейн Клозън, че Лейтън вече е проучен и че според получената първоначална информация дължи много пари.

Тя внимателно подбра думите си.

— Мисля, че е разумно човек да е предпазлив, преди да предприеме някакви основни промени, госпожо Клозън. Обещавам да се погрижа за това.

— Благодаря ви. Това ми носи огромно успокоение.

Сюзън имаше чувството, че с всеки изминал ден очите на Джейн Клозън стават все по-големи. Тази сутрин те блестяха по особен начин, но въпреки това изражението й беше спокойно.

„Само преди няколко дни бяха толкова тъжни — помисли си Сюзън, — но сега са различни, като че ли вече знае какво й предстои и го е приела.“

За момент Сюзън потърси подходящ начин да изкаже следващата си молба, но осъзна, че е по-добре да остави обясненията за по-късно.

— Госпожо Клозън, нося фотоапарат. Бихте ли възразили, ако направя няколко снимки на картината на приюта за сираци?