Читать «Хрониките на Магнус Бейн» онлайн - страница 2
Касандра Клеър
— Без магически прах? — поинтересува се Магнус.
— Нали каза, че искаш да поемем на пътешествие, изпълнено с безкраен разгул и поквара — отвърна Рейгнър.
Магнус се ухили.
— Така е! — Замълча, после добави: — Прости ми, но не виждам връзката.
— Установил съм, че имам по-голям успех сред жените, когато съм в естествения си вид — заяви Рейгнър. — Дамите обичат разнообразието. Една придворна на Луи, Краля Слънце, каза, че нищо не можело да се сравни с нейната „сладка малка зелчица". Чух, че това се превърнало в много популярно гальовно обръщение във Франция. И то благодарение на мен.
Рейгнър говореше с обичайния си мрачен тон. Шестте питиета пристигнаха, Магнус ги награби и обяви:
— Тези са за мен. Моля, донесете още за приятеля ми.
— Имаше и една жена, която ме наричаше „сладката ми грахова шушулчица" — продължи Рейгнър.
Магнус отпи дълбока, освежаваща глътка, погледна към слънчевата светлина навън, после към питиетата пред себе си и изведнъж ситуацията му се понрави.
— Ами поздравления и добре дошъл в Лима, Града на кралете, сладка моя грахова шушулчице.
След закуската, която се състоеше от пет питиета за Рейгнър и седемнайсет за Магнус, Магнус го поведе на обиколка из Лима, от златната, накъдрена и резбована фасада на архиепископския дворец до ярко оцветените сгради от другата страна на площада, със задължителните натруфени балкони, където някога испанците екзекутирали престъпници.
— Реших, че ще е най-добре да започнем от столицата. Пък и вече съм бил тук — каза Магнус. — Преди около петдесет години. Добре си прекарах, ако не се брои земетресението, което почти погълна града.
— Имаш ли нещо общо с това земетресение?
— Рейгнър — каза укорително Магнус. — Не бива да ме обвиняваш за всяко природно бедствие!
— Не отговори на въпроса ми — отбеляза Рейгнър и въздъхна. — Разчитам да си... по-надежден и по-малко такъв, какъвто винаги си бил — предупреди го той, докато вървяха. — Не говоря езика.
— Испански ли не говориш? — попита Магнус. — Или не говориш кечуа? Или аймара?*
Магнус добре съзнаваше, че навсякъде е чужденец, и затова се беше погрижил да научи всички езици, за да може да ходи където си поиска. Първо научи испански, но единствено него не говореше често. Той му напомняше за майка му и за втория му баща — напомняше му за любовта, за молитвите и отчаянието на детството му. Думите от родината натежаваха на езика му, сякаш трябваше да са наистина искрени и да ги изрича сериозно.
(Освен това беше научил и пургатски, геенитски и тартарски, за да общува със създанията от демоничните селения, и често му се налагаше да ги използва по работа. Те обаче му напомняха за родния му баща, а тези спомени бяха още по-лоши.)
Според Магнус честността и сериозността бяха силно надценявани, защото те принуждават да съживяваш неприятни спомени. Той предпочиташе да бъде забавляван и да забавлява.
