Читать «Воалът на господството» онлайн - страница 4

Днес обаче това щеше да се промени. Преди окото на Нуки да се скрие зад хоризонта, Джурака щеше да попадне в лапите на врага.

Кайку изруга под нос — неподобаващ за една дама навик, който бе усвоила от отдавна мъртвия си брат и от който нямаше намерение да се откаже. Тя прекрасно съзнаваше, че тази патова ситуация все някога щеше да свърши — рано или късно — и че едната страна щеше да вземе надмощие над другата. Само й се искаше Чаросплетниците да не бяха дошли толкова бързо.

Административният комплекс се състоеше от няколко грандиозни постройки, разположени в кръг, обградени от масивна стена. Вдясно от нея къщите бяха накацали по хълмист склон, на чието било се виждаше малка горичка, а вляво улиците и изящните площадчета се спускаха стъпаловидно към езерото, чиято развълнувана повърхност искреше на дневната светлина. В далечината се мержелееха силуетите на бойните кораби, танцуващи под оглушителния тътен на оръдията, а по-голямата част от многобройните кейове и складове, отрупали бреговата ивица, се бяха превърнали в димящи развалини. Пушекът се издигаше на гигантски черни стълбове, изпълвайки със задушливото си зловоние по-ниско разположените квартали и улички.

Взорът на Кайку обходи града, спирайки се на разрушените светилища и срутените къщи, на улиците, където мъже и жени се биеха с острилии, фурии и скрендели. Гнусоврани се рееха в небето и осигуряваха в буквалния смисъл панорамни гледки от птичи полет за своите Възли-господари. Това обаче бяха добре познати врагове — Кайку се бе сблъсквала доста често с тях по време на четирите години, откакто бе започнала тази война, — ето защо насочи вниманието си към истинските виновници за падението на Джурака.

Бяха двама на брой — единият се намираше до самия бряг на езерото, а другият се подаваше иззад дърветата, увенчали хребета на хълма. Фейа-кори: „демони на покварата“ в превод от сарамирското наречие, използвано за свръхестествени същества. Височината им надхвърляше дванадесет метра — слузести, тромави и излъчващи зловоние същества, чиито уродливи туловища сякаш представляваха гротескна пародия на всичко човешко. Те имаха дълги ръце и крака, придвижваха се на четирите си крайника и навсякъде, откъдето минеха, оставяха след себе си непоносима смрад. Телата им бяха съградени от някаква отвратителна тинеста мътилка, която непрекъснато се процеждаше и капеше от тях и сипеше огън и разложение. Тази субстанция караше листата и тревите да се сбръчкват и изсъхват, а дърветата да изгниват. Фейа-корите нямаха лица — между раменете им се издигаха уродливи буци, в които пламтяха нажежени кухини с огнени кълба. Те стенеха жаловито един на друг, докато сееха разрушение и гибел, и тъжните им вопли акомпанираха флегматичната, чудовищна жестокост на зверските им деяния.