Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 93

— Откъде сте, Хорнблоуър?

Кал мигновено прехвърли вниманието си върху бащата на Либи.

— От Филаделфия.

— Работата ви сигурно е свързана с много пътувания.

Кал изобщо не си направи труда да потисне усмивката си.

— Повече, отколкото можете да си представите.

— Имате ли си семейство?

— Родителите ми и брат ми са още там… На изток.

Въпреки волята си, Уил поомекна към Кал. В очите му просветна нещо, когато заговори за родителите си.

Достатъчно, реши Либи. Тя бутна чинията си настрани, взе чашата си чай с две ръце и впери поглед в баща си.

— Ако имаш формуляр под ръка, можеш да го дадеш на Кал да го попълни. Така ще се сдобиеш както с рождената му дата, така и с осигурителния му номер.

— Малко го прекали — изкоментира Уил с пълна вилица салата пред устата си.

— Хубава работа, аз съм била прекалила!

— Прощавам ти. Няма нужда да ми се извиняваш. — Баща й я потупа по ръката. — Такива сме, каквито сме. Кажи ми, Кал, от коя партия си?

— Татко!

— Шегувам се. — С половинчата усмивка той придърпа Либи в скута си. — Знаеш ли, че тя се роди тук:

— Да. Разказвала ми е. — Кал видя как тя прехвърли ръка през рамото на баща си.

— Като малка си играеше навън боса, докато аз се занимавах с градината.

Либи се засмя и запуши устата му с ръка.

— Млъквай, чудовище такова.

— Добре де, а може ли да го попитам тогава какво му е мнението за Дилън?

Отговорът не се забави.

— Не.

— За Боб Дилън или за Дилън Томас? — попита Кал, с което си извоюва кос поглед от Уил и изненада от Либи, преди да си припомни, че той много цени поезията.

— И за двамата — реши Уил.

— Дилън Томас е гениален, но депресиращ. По-скоро бих предпочел да чета Боб Дилън.

— Да четете?

— Той има предвид текстовете, татко. Сега, когато изчистихме и този въпрос, няма ли да ми кажеш защо си тук, вместо да побъркваш хората от борда на директорите?

— Исках да видя малкото си момиченце.

Либи го целуна, защото знаеше, че отчасти казва истината.

— Видяхме се съвсем скоро, когато се върнах от Южния Пасифик. Измисли по-правдоподобна причина.

— А и исках Керълайн да подиша малко чист въздух. — Той хвърли поглед към жена си над рамото на Либи. — И двамата стигнахме до заключението, че в първите два случая чистият въздух й се е отразил добре, така че решихме и сега да опитаме.

За какво говориш?

— Говоря за това, че това място влияе благотворно на майка ти, особено в положението, в което се намира сега.

— Какво положение? Да не си болна от нещо? — Либи скочи и сграбчи майка си за ръката. — Какво ти е?

— Боже, Уил, никога не стигаш бързо до същественото. Опитва се да ти каже, че съм бременна.

— Бременна? — Либи усети коленете й да се подгъват. — Но как?

— А смееш да се наричаш учена жена — намеси се Кал, с което си извоюва първата усмивка на Уил.

— Но… — Сега Либи се чувстваше прекалено объркана, докато се взираше ту в майка си, ту в баща си, за да отвърне на хапливата забележка на Кал. Всъщност те бяха достатъчно млади — едва навършили четиридесет и в чудесно здравословно състояние. Тя знаеше, че няма нищо необичайно за хора на тяхната възраст да имат тепърва бебета. Ала те бяха нейните родители… — Значи ще си имате бебе. Направо не знам какво да кажа!