Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 74

— Какво става, всичко наред ли е?

Той я погледна и я видя изправена срещу него с две чинии в ръце, навела леко глава на една страна, както когато й предстоеше да разреши някой надвиснал проблем.

— Да. — Кал се усмихна и понечи да поеме чиниите. — Просто мислите ми отлетяха за миг нанякъде.

— Яж, Хорнблоуър. Ще се почувстваш по-добре — отвърна тя и го потупа по бузата.

И понеже отчаяно му се искаше наистина да беше толкова лесно, той я послуша и наведе глава над в чинията си, докато тя се зае да приготвя чая.

На Либи й се стори съвсем естествено да пият чай със сандвичи посред нощ, сами в уютната кухня, заслушани в далечната песен на бухала някъде от гората и на избледняващата лунна светлина. Неудобството, което изпита, когато стана гола, за да си облече халата, се беше изпарило.

— По-добре ли си? — попита го тя, докато Кал преполовяваше третия си сандвич.

— Да. — Напрежението, което така неочаквано го бе връхлетяло, сега се бе стопило напълно. Той се изтегна под масата и с пръстите на краката си я докосна по глезените. В допира му имаше нещо успокоително — като следобедна дрямка в дъждовен ден. Либи беше толкова красива с разрошената си коса и натежалите от умора очи. — Как така — внезапно промърмори Кал — Аз съм първия мъж в живота ти?

Тя едва не се задави, ала успя да преглътне чая си.

— Аз… Не… — Либи се изкашля, а после затегна колана на халата си. — Не знам как да ти отговоря на този въпрос.

— Въпросът ми неуместен ли ти се струва? — Той отново се усмихна с най-чаровната си усмивка и се наведе напред, за да докосне косата й. Ти си толкова чувствителна и привлекателна. Сигурен съм, че и други мъже преди мен са те пожелавали.

— Не… Всъщност не мога да твърдя. Истината е, че не съм обръщала внимание на тези неща преди.

— Притеснявам ли те, когато ти повтарям, че си красива?

— Не. — Но като надигна чашата си, за да отпие, той видя, че страните й поруменяват. — Може би малко.

— Не мога да повярвам, че съм първия мъж, който ти казва колко си хубава. Колко топлина излъчваш. Кал пое едната й ръка, за да успокои треперещите й пръсти. — Колко си привлекателна.

— Така е. Ти си първият — смутено въздъхна тя. — Първо учих… — Дишането й се учести, защото той сега я целуваше. — После работата ми…

Кал внезапно пусна ръката й, неспособен да устои на зараждащия се порив. Вече страстно я желаеше.

— Но нали изучаваш хората?

— Да изследваш и да контактуваш с обектите на своите проучвания са две различни неща. — В този миг Либи осъзна, че не е необходимо изобщо да я докосва, за да я притесни и обърка. Достатъчно бе да я погледне така, както я гледаше сега. — Аз не съм особено общителна, освен ако не си го поставя за цел.

Той се засмя, ала после си даде сметка, че тя наистина си вярваше.

— Мисля, че подценяваш възможностите на Либърти Стоун. Тя ме прие в дома си, грижи се за мен, а аз за нея бях абсолютно непознат човек.