Читать «Добрият» онлайн - страница 11

— Лиам знае ли за какво става въпрос?

Тим сви рамене. Не беше казал на Лиам нищо повече от това, което смяташе да каже на Мишел.

— Не знае. Женска история, това е.

— Този, дето ще дойде в бара, защо ще се качи и тук?

— Може и да не се качи. Но може и да иска да провери всичко. Пък и ти може да се случиш в бара, когато той дойде.

Лявото й око, изкуственото, сляпото око, се забиваше в него по-надълбоко от дясното, сякаш имаше някаква свръхестествена сила.

— Не е женска история — възрази тя.

— Истината ти казвам, повярвай.

— Не е както ти се мъчиш да го изкараш. Мирише на беда.

— Не е беда. Просто не е за приказка.

— Не ти вярвам. Ти никога няма да сконфузиш себе си или приятел.

Той се огледа за пеперудата и я видя кацнала на веригата, от която висеше абажурът с газелите. Тя потрепваше с крилца под натиска на загретия от крушките въздух.

— Не си прав да се опитваш да се оправиш сам — каза тя, — каквото и да е станало.

— Не е толкова страшно, колкото си го мислиш — увери я той. — Малка лична неприятност. Ще се оправя, не се бой.

Те поседяха в тишината на замрелия молив, на замлъкналия грамофон автомат в бара на долния етаж, на задавеното гърло на нощта зад замрежената врата.

— Ти какво сега, лепидоптерист ли ще ставаш? — прекъсна мълчанието тя.

— Какво пък значи това?

— Колекционер на пеперуди. Погледни ме в очите.

Той свали очи от пеперудата.

— Правя лампа за теб — промълви тя.

Той насочи поглед към листа със стилизираните дървета.

— Не е тази. Друга една. Вече съм я започнала.

— Как изглежда?

— Ще я завърша до края на месеца. Тогава ще я видиш.

— Добре.

— Ела тогава да я видиш.

— Добре. Ще дойда заради нея.

— Непременно ела — протегна към него тя сакатата си лява ръка.

Като го стискаше здраво, сякаш с призрачни пръсти, тя целуна опакото на ръката му.

— Благодаря ти за Лиам — прошепна тя.

— Благодари на Господ — той ти даде Лиам, не аз.

— Благодаря ти за Лиам — настоя тя.

Тим целуна върха на приведената й глава.

— Така ми се иска да имах сестра и ти да беше сестра ми. Но напразно се притесняваш — не съм в беда.

— Само недей да лъжеш — помоли тя. — Можеш да не ми казваш всичко, ако така предпочиташ, но недей да лъжеш. Не те бива да лъжеш, а пък аз не съм вчерашна.

Тя вдигна глава и срещна погледа му.

— Добре — съгласи се той.

— Нали знаеш, че мога да позная, когато се е случила голяма беда?

— Знам — призна той. — Можеш.

— Кексът за кафето трябва да е готов.

Очите му се спряха върху протезата на шкафа до хладилника. Дланта сочеше нагоре, пръстите бяха отпуснати.

— Да го извадя ли от фурната?

— Няма нужда, аз ще го извадя. Не нося ръката, когато пека. Няма да разбера, ако я опаря.

Тя сложи ръкавица за фурна и извади кекса да изстива. Мишел едва успя да свали ръкавиците и да се обърне и Тим беше вече на вратата.

— Ще чакам с нетърпение да видя лампата — каза той.

Тъй като сълзните й жлези и канали не бяха засегнати от злополуката, и живото, и мъртвото и око се наляха.

Тим излезе на площадката на стълбите, но преди да затвори замрежената врата, Мишел каза: