Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 16

Майлс се усмихна. Сержант Таура беше един от най-необикновените и най-добрите бойци на „Дендарии“. И нищо чудно, тя бе генетично създадена за тази цел.

Таура бе жив прототип на генетичен проект със съмнителна етика, замислен и изпълнен, къде другаде, на Джаксън Хол. Бяха искали свръхвойник и бяха събрали научен колектив, за да го създаде. Колектив, състоящ се изцяло от биоинженери и нито един опитен военен. Бяха се стремили към нещо зрелищно, за да впечатлят клиента. И определено го бяха постигнали.

Когато Майлс я видя за пръв път, шестнадесетгодишната Таура беше достигнала пълния си ръст от два метра и четиридесет. Пръстите на ръцете й краката й завършваха с тежки нокти и кучешките й зъби стърчаха от издадените й напред устни. Тялото й сякаш излъчваше топлината на яростен метаболизъм, който й осигуряваше необичайна сила и бързина. Това и златистокафявите й очи й придаваше вълчи вид. Когато напълно се съсредоточеше върху работата си, свирепият й поглед можеше да накара здрави мъже да хвърлят оръжието си и да се проснат на земята — психологически военен ефект, който Майлс лично бе наблюдавал в един изключително приятен момент.

По свой собствен начин Таура бе една от най-красивите жени, които беше виждал. Просто трябваше да я погледнеш както трябва. И за разлика от вече сливащите се в паметта му операции на „Дендарии“, Майлс можеше да изброи всеки от малкото случаи, в които се бяха любили, още от първата им среща преди шест-седем години. Всъщност преди да започне историята с Куин. Таура му бе първата, както и той на нея, и тази тайна връзка никога не отслабваше.

О, бяха се опитвали да се държат прилично. Уставът на „Дендарии“ срещу междудлъжностното сближаване — това беше в полза на всички, за да се предпазят войниците от експлоатиране и офицерите да не изпуснат юздите на дисциплината. И младият строг адмирал Нейсмит бе решен да стане пример за подражание на хората си, решителност, която му се беше изплъзнала… някъде. Навярно след поредния път, когато едва не го бяха убили.

Е, щом не можеше да е добър, поне трябваше да е дискретен.

— Отлично, сержант. — Той й подаде ръка. — Вече можеш да си починеш — през следващите седем дни, а?

Лицето й грейна, устните й се разтеглиха в усмивка, която изцяло разкри кучешките й зъби.

— Наистина ли? — с острия си, звънлив глас попита тя.

— Наистина.

Таура се приближи до него. Палубата леко заскърца под мускулестата й грамада. Тя се наведе и залепи на устните му многообещаваща целувка. Кучешките зъби може и да караха адреналина му да кипи, но иначе беше просто прекрасно… Таура се наслаждаваше на живота, живееше във вечно „сега“, при това основателно… Майлс се насили да откъсне мислите си от това бъдеще, а и от което и да е друго, и провря ръка зад тила й, за да отпусне оплетената й на плитка махагонова коса.

— Ще отида да се освежа — след известно време се усмихна тя и се откъсна от прегръдката му.

— Използвай всички удобства на банята — искрено я посъветва Майлс. — След банята в резиденцията на нашия посланик на станция Дайн не съм виждал по-хубава.