Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 137
Лоис Макмастър Бюджолд
— Трябва ли да изядем всичките? — задъхано извика след него шефът на ИмпСи.
— Може би само една. Останалите ще бъдат изчистени и замразени.
— Кой ще ги изчисти? Дали Мама Кости няма да има нещо против? Струва ми се, че не бива да обиждаш готвачката си.
— В никакъв случай. — Майлс спря и кимна нагоре. — За какво са подчинените?
Привлечен от шума на двигателя на лодката, Мартин се спускаше по пътеката към тях.
— А, Мартин — каза Майлс с глас, който би накарал по-опитния Иван мигновено да си плюе на петите. — Точно ти ми трябваш. Занеси тези риби на майка си… — той стовари рибата в ръцете на ужасения младеж — и направи с тях каквото тя ти каже. Хайде, Саймън.
Илян се ухили и също се избави от товара си.
— Благодаря, Мартин.
Оставиха момчето на пътя и дори не се обърнаха, когато чуха жалостивото му:
— Милорд?…
В момента единственото желание на Майлс бе да се облекчи, да вземе душ и да подремне. Точно в този ред. Това щеше да му е достатъчно.
След здрачаване Майлс и Илян се настаниха за вечеря в трапезарията. Мама Кости им беше приготвила най-малката пъстърва — достатъчна да нахрани всички в къщата — с великолепен сос.
— Често ли си хранил така цялото си семейство? — попита Илян.
— Много рядко. После открих, че като бетанка, майка ми по възможност приема само изкуствен протеин и се насилва да яде рибата, лъжейки колко добро момче съм бил. Тогава престанах да предизвиквам нейните кулинарни предпочитания.
— Мога да си я представя — усмихна се Илян.
— Искаш ли утре пак да отидем за риба?
— Хайде… да почакаме поне да я изядем всичката. — Котките в имението могат да ни помогнат. В момента около кухненската врата висят най-малко четири и се опитват да омилостивят готвачката. Май че успяват.
Майлс отпиваше малки глътки от виното си. Дрямката и едно хапче бяха облекчили бирено-слънчевия му махмурлук. Изпитваше странно и непознато усещане — пълно отпускане. Не бързаше за никъде и се наслаждаваше на мига.
В трапезарията влезе Мартин.
— Милорд? Търсят ви по комуникационния пулт.
„Няма значение кой е, кажи му, че утре ще му се обадя. Или другата седмица.“ Не, можеше да е графинята. Струваше му се, че вече е готов да разговаря с нея.
— Кой е?
— Представи се като адмирал Авакли.
— О! — Майлс веднага остави вилицата си и се изправи. — Ще се обадя, благодаря, Мартин.
Слабото лице на Авакли изпълваше екрана. Майлс седна на стола и настрои обектива.
— Да, господин адмирал?
— Милорд ревизор. — Биокибернетикът кимна. — Екипът ми е готов да изложи заключението си. Можем едновременно да докладваме на вас и генерал Хароче, както поискахте.
— Добре. Кога?
Авакли се поколеба.
— Препоръчвам колкото е възможно по-скоро.
Майлс се вледени.
— Защо?
— Смятате ли, че е подходящо да го обсъждаме по комуникационен пулт?
— Не. — Майлс облиза пресъхналите си устни. — Хм… разбирам. Ще ми трябват около два часа, за да се върна във Ворбар Султана. — И за този случай трябваше да си остави време да се преоблече. — Ще се срещнем, да речем, в двайсет и шест часа. Освен ако не предпочитате да го отложим за утре сутрин.