Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 25

— Прост строеж — продължи Хищника. — Стена и покрив, и врата. Това е всичко. Все пак е добро място за живеене. Не пропуска вятър и дъжд. Още ли не го виждаш? Хортън поклати глава.

— Скоро ще го видиш — рече Хищника. — Ще пристигнем след малко.

Продължиха да слизат по склона и когато стигнаха подножието му. Хищника отново спря.

— Тази посока е към дома — каза той, като посочи една пътека. — Тази посока, една-две крачки, е към извор. Искате ли добра вода за пиене?

— Аз бих искал — отвърна Хортън. — Преходът беше изнурителен. Не особено дълъг, но целият ту нагоре, ту надолу.

Изворът бликаше от склона, пълнейки ограден от скали басейн, от който водата изтичаше, за да образува малък ручей.

— Мини пред мен — покани го Хищника. — Ти си мой гост. Шекспир каза, че гостите трябва винаги да са първи. Аз бях гост на Шекспир. Той бе дошъл тук преди мен.

Хортън коленичи и като загреба вода с двете си ръце, наведе глава да пие. Водата бе толкова студена, че сякаш изгори гърлото му. После, като изнесе тялото си назад, той клекна, докато Хищника застана на четири крака, наведе главата си и започна да пие — не наистина да пие, а да лочи водата като котка.

За пръв път, клекнал на едно място, Хортън действително видя и оцени сенчестата красота на гората. Дърветата бяха дебели и дори напълно осветени от слънцето, тъмни. Макар и да не бяха иглолистни, те му напомняха за тъмните борови гори в северните страни на Земята. Около извора и нагоре по склона, по който се бяха спуснали, растяха групичка храсти, високи около метър, целите кървавочервени. Не можеше да си спомни да е срещнал някъде отделно цвете или цъфнало клонче. Отбеляза си мислено да попита за това по-късно.

Едва когато бяха изминали половината разстояние по пътеката. Хортън най-накрая видя постройката, която Хищника се бе опитал да му посочи. Тя се издигаше върху хълмче насред малка поляна. Наистина имаше нещо древногръцко във вида и, въпреки че Хортън не разбираше нищо от древногръцка или каквато и да е друга архитектура. Беше скромна, изградена от бял камък, със строги и прости линии и приличаше някак си на кутия. Нямаше портал, нито капка лукс или въображение — просто четири стени, врата без украса и фронтон, не много висок, със съвсем лек наклон.

— Шекспир живееше тук, когато пристигнах — каза Хищника. — Настаних се при него. Прекарахме щастливи дни тук. Планетата е на края на света, но щастието идва отвътре.

Пресякоха поляната и се приближиха до постройката, като вървяха в една редица и тримата. Когато стигнаха на няколко крачки от нея, Хортън вдигна глава и видя нещо, което не бе забелязал преди, тъй като заради белотата си то се губеше на фона на белия камък. Спря се, скован от ужас. Над вратата стоеше прикрепен човешки череп, който им се хилеше.