Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 21
Клифърд Саймък
— Думите ти са утешителни — каза Хортън. — Дано само да си прав.
— Повярвайте ми, сър, прав съм.
8
Но сънят не дойде лесно.
Като лежеше по гръб и гледаше нагоре в чернотата, неизвестността и самотата го заляха, неизвестността и самотата, които досега бяха задържани.
Беше едва вчера, помисли си той с известна изненада и горчивина. А сега бе сам, да си спомня и да тъгува. Да тъгува тук, в мрака на една отдалечена от Земята планета, на която бе пристигнал, доколкото това се отнасяше за самия него, за не повече от миг, за да разбере, че родната му планета и хората от вчера са потънали в дълбините на времето.
Хелън е мъртва, каза си той. Мъртва и погребана под стоманения блясък на чужди звезди върху неизвестна планета около некартографирано слънце, където ледниците от замръзнал кислород надигаха туловищата си към черния космос и девствените скали не бяха засегнати от ерозия през трупащите се хилядолетия след хилядолетия, планета, неизменчива като смъртта.
Бяха трима — Хелън, Мери и Том. Само той липсваше — липсваше, защото се бе намирал в камера номер едно, защото един глупав, елементарен, тъпоумен робот не можеше да измисли друга система, освен да изпълнява задачите по реда на номерата.