Читать «Чистилището» онлайн
Майк Резник
Annotation
Диамантена планета в рядко населения Спирален ръкав е новото предизвикателство за Републиката. Местните змиеподобни са твърде примитивни, за да ценят стойността на богатството. Но Каримон има едно предимство — мъдър вожд, който знае, че посетителите не са богове или демони, а смъртни същества в икономическа война с друга раса. С комбинативни ходове крал Джеланопи използва враждата помежду им за благото на своя народ. Последствията са богатство и независимост или може би саморазрушение…
Майк Резник
ПРЕДГОВОР
I. Дървото на Джаланопи
II.Блянът на Гарднър
III. Триумфът на Фуентес
IV. Крепостта на Уилкок
V. Езерото на Питърсън
VI. Златният век на Блейк
VII. Въженият мост на Пака
ЕПИЛОГ
info
Майк Резник
Чистилището
ПРЕДГОВОР
Жителите на Зимбабве, бели и черни, понякога разказват една притча край лагерния огън в края на деня.
Имало едно време скорпион, който искал да премине през река. Видял крокодил да се носи по течението на няколко крачки от брега и помолил да го пренесе през реката на гърба си.
— А, не — твърдо отсякъл крокодилът. — Знам те аз. Стигнем ли средата на реката, ти ще ме ужилиш и ще умра.
— И защо да го правя? — изсмял се скорпионът. — Ако те ужиля и умреш, аз ще се удавя.
Крокодилът размислил малко върху отговора и се съгласил да го пренесе на другия бряг. Когато стигнали по средата на реката, скорпионът го ужилил.
Смъртоносно отровен, едва поемайки дъх, крокодилът изхриптял:
— Защо го направи?
Скорпионът помислил и миг преди да се удави, отговорил:
— Защото сме в Африка.
Упражних правото си на автор и ви разказах анекдота, само защото е забавен. Очевидно няма нищо общо с този роман, който е за митичния свят на Каримон, а не за истинския народ на Зимбабве.
Майк Резник
I. Дървото на Джаланопи
Дървото на Джаланопи беше на близо петстотин години.
На височина достигаше почти половин миля, а обиколката на дънера му надхвърляше тридесет метра в основата. Някога то било заобиколено от множество също такива дървета, високи и величествени, но сега беше останало самт и можеше да се види на разстояние повече от пет мили от всички посоки. Стволът и клоните му бяха тъмнопурпурни, гладки и искрящи на слънчевата светлина. Овалните му листа опадаха преди месец, а сребристите му цветове бяха само далечен спомен.
Дървото стоеше тук цели три века, преди да дойде племето на Джаланопи. Огромни животни се бяха отърквали о дънера и бяха гризали кората му. Дребни животинки се бяха крили из хралупите и в подножието му. По-късно пленници бяха връзвани за ствола му и бесени по клоните му. От кората му се правеха жилища, от листата му лекарства, а от цветовете — отрови. Клоните и вейките му осигуряваха подпалките, които осветяваха нощем селото Мастабони, плодовете му служеха за храна на безброй поколения местни жители и животни, а сладкият му сок беше любимо лакомство на децата от околността.
С течение на времето всичките му клони на височина двадесет — двадесет и пет метра бяха изсечени по различни причини, но независимо от това то приютяваше повече от сто авиани, които виеха гнездата си високо над земята. Безброй поколения клатиопашки се раждаха, живееха и умираха сред листака му, без някога да слязат на земята. Дузини златистозелени гущери се припичаха по клоните. Когато се появи народът на Джаланопи, дървото служеше за дом и на огромна змия. Никой не я беше виждал повече от половин век, но селяните никога не откриха под дървото труп на клатиопашка или гущер и бяха убедени, че тя още е там горе, на триста метра над главите им.
