Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 124

Промълвих кратка молитва, стиснах зъби и се хвърлих напред. Метнах се върху Алфа и го фраснах в корема с глава.

Той изпусна въздуха си шумно, пистолетът изтрещя над главата ми и разби прозореца. Ако въобще имах някакво хладнокръвие, щях да го сритам силно в топките, но действах с лишена от мисъл енергия, възбудена от прилива на адреналин.

Скочих от него и се втурнах през отворената врата на спалнята към всекидневната. Почти бях стигнала до антрето, когато пистолетът отново изтрещя и остра болка прониза левия ми крак. Изпищях от болка и изненада и се олюлях към кухнята. Грабнах чантата си от плота и затърсих револвера си. Алфа застана до вратата и насочи оръжието към мен.

— Съжалявам — каза той. — Няма друг начин.

Кракът ми гореше от болка, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Носът ми течеше, а сълзи замъгляваха зрението ми. Бях стиснала малкия „Смит и Уесън“, пъхнала дълбоко ръце в чантата си. Примигнах, за да проясня зрението си, и стрелях.

14.

Дъждът ромолеше нежно по прозореца на всекидневната ми и се съревноваваше с жуженето на колелото на Рекс — той си тичаше. Бях минали четири дни, откак бях простреляна, и болката бе понамаляла.

Психиката ми обаче щеше да заздравее доста по-бавно. Все още сънувах кошмари и ми беше трудно да седя сама у дома.

След като застрелях Джими Алфа, изпълзях до телефона и набрах номера на полицията, преди да припадна. Ченгетата пристигнаха точно навреме, за да заловят и Рамирес, който се качваше по противопожарната стълба. После го отведоха в затвора, а мен — в болницата. За щастие, бях много по-добре от Джими Алфа. Той беше мъртъв, а аз — жива.

В банковата ми сметка постъпиха десет хиляди долара. Още не бях похарчила и цент от тях. Пречеха ми седемнадесетте шева в задника. Реших, че когато ги свалят, ще направя нещо безотговорно, като например да отлетя до Мартиника за уикенда. Или пък ще си направя татуировка и ще си боядисам косата червена.

Подскочих стреснато, когато някой почука на вратата. Беше почти седем вечерта, а не очаквах гости. Отидох предпазливо до антрето и надникнах през шпионката. Ахнах при вида на Джо Морели в спортно сако и джинси, гладко обръснат и идеално подстриган. Той впери очи право в шпионката. Усмивката му беше нагла. Знаеше, че го гледам и се чудя дали е разумно да му отворя. Махна ми и си припомних момента преди две седмици, когато позициите ни бяха точно обратните.

Отключих, но не свалих веригата. Открехнах леко вратата.

— Да?

— Свали веригата.

— Защо?

— Защото ти донесох пица, а ако я наклоня настрани, за да ти подам кутията през отвора, сиренето ще потече.

— От Пино ли е пицата?

— Разбира се, че е от Пино.

Размърдах се, за да облекча тежестта върху левия си крак.

— Защо ми носиш пица?

— Не знам. Просто така реших. Ще отвориш ли вратата, или не?

— Не съм решила още.

Отговорът ми го накара да се усмихне дяволито.