Читать «Тъмен герой (Разказ из смутните времена)» онлайн - страница 6
Иван Вазов
Ненко се пресече и не доиздума.
— И ти отиде в избата да биеш човека? — изкрещя Ана уплашена.
Той я изгледа прехласнат.
— А какво да правя? — попита той плахо.
— Да си дадеше оставката! — извика Ана, като го устрелн с поглед.
— Жена, и аз тъй сторих и никого не бих… И пак ще се гладува — продума ниско Ненко.
— Така? Добре; аз оздравям вече, ще работя… Господ няма да ни остави!… — извика детински радостно Ана.
Но след две минути, когато Ненко пак излезе да си донесе вещите от участъка, нещо я стисна за гърлото и тя се тръшна на земята и захълца като луда: гладът, мъките и нещастията от утре пак наставаха.
VI
На сутрешния ден в участъка ставаше весел разговор между стражарите.
— Ама гъска, а! — чудеше се един. — Да си плюй на хляба за хатъра на Кунчовия дирник… Па помогна ли с това? Кунчов пак яде боя…
— И бой какъв, ще му държи влага, дор е жив — допълни друг остроумно.
— Наистина, страшлива баба излезе тая маскара Ненко.
— Ще ли сега Кунчов да му върже месечина?
— Ама и ние тупахме до воля. Мен ми се поизметна ръката — каза един сух и чер стражарин, като си протягаше дясната ръка из въздуха.
— Колко му ударихте на Кунчова бе, броихте ли?
— Аз ги броих до едно място сопите, па зарязах.
— Аз ги броих — отзова се един млад с едвам наболи мустаци стражарин.
— Колко са? Деветдесет и шест?
Младото момче изгледа гордо, па каза:
— Много си далеч, Христьо: колко пъти пука топа по байрям в Цариград, ти си бил там?
— Сто и един път?
— Да!
И стражарчето пак хвърли победителен поглед на другарите си.
— И все по голо?
— Да.
— А бе даул сте го направили? — изсмя се весело и гръмогласно един.
— Ама и той ревеше, като една турска бурия.
— А бе защо го биха него?
— Кой го дявол знае? Хайков и пристава нещо си шепнеха снощи, па тогава… Ама кеф ми ставаше, като пръскаше от месата му оня червен шадраван…
И всичките се изсмяха.
После от тия лакоми подробности пак минаха на Ненка и засипаха присмивки и укори на неговата глупост, която показал оная вечер. И имаше защо: за тия хора беше непонятно и непостижимо това Ненково отказване от служба за такава нищо и никаква работа.