Читать «Жестокият експеримент» онлайн - страница 4

Обедният час обезлюдяваше кафенето, бе опразнил и площада пред него. Маранята сънливо се гърчеше над асфалта. Магазинчетата бяха спуснали пъстрите си щори и всичко приличаше на приключил панаир, оставил подире си нажежената печал по отминало веселие.

— Сънувате ли го? Каква зодия сте?

— На сън още ме е страх от него — отвърна той, но премълча отношението си към модното увлечение по астрологията. То го обиждаше като учен.

— Амбивалентност ли му викаха? Любов-омраза?

— Не, казах ви, за мен морето нито е любовница, нито изобщо… както разправят за моряците. Само един-единствен кабинет по космогония. А човек може да обича кабинета си, нали? Може понякога и да го мрази.

Въпреки неговата търпелива сериозност, тя си остана все така непонятно възбудена, закачлива.

— Не особено уютен кабинет.

— Не знам да е направено някое велико откритие в уютните кабинети. Впрочем аз и тука не съм създал нищо.

— А защо не го рисувате? Не видях в колибата ви картини…

— Защото му се плаша. А вие обичате ли го?

— Само като място, където се добива тен — засмя се тя.

И дръпна лакти от масата, защото сервитьорът заподрежда най-после кафетата и чашите, като припряно мърмореше извиненията си, че машината трябвало да бъде зареждана и докато загреела…

Познал, че келнерът си отмъщаваше чрез забавянето, той вяло го укори:

— Можеше поне джина да донесеш. Чарли, Чарли!

— Виноват, професоре! — нахално се захили той и се оттегли с пресилен поклон.

2

В неизбежната пауза след прекъснатия разговор той си позволи да я огледа по-открито. Ръцете й, мургави и гладки, плавно се вливаха в раменете, които бяха по-тъмни, защото първи приемаха слънцето. Мускулът на гръдта набъбваше силно, но постепенно, без да променя цвета си. Сигурно целите й гърди притежаваха същия умело постигнат по евините плажове загар. Непридържани от нищо, те внушаваха усещането за тежест и коравина. Тя не му пречеше, отправила погледа си нарочно встрани, и той продължаваше да потъва в удоволствието от хубостта й. Би дори пощипнал, бащински или приятелски, тая изящно източена шия, която имаше още достатъчно стегната подкожна тлъстина, за да се опази от неизбежните от слънцето пръстени.

— Няма ли да кажете най-после наздраве?