Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 8

Уаймор смачка бележката и я захвърли в един ъгъл.

— Мисля по-късно да се поразходим до „Барабана“, а, Уидъл? Пък може и да опитаме бирата, която толкова изкушава хората ти.

Уидъл не отговори нищо. Да си „дясната ръка“ на Уаймор беше като да те пребият от бой с напарфюмирани връзки за обувки.

Градът-близнак Анкх-Морпорк, най-важният от всички градове около Кръглото Море, приютяваше (а то се разбира от само себе се!) огромен брой банди, гилдии на крадци, синдикати и тем подобни организации. Това беше една от причините за богатството му. Повечето от по-скромните му жители от обратната на часовниковата стрелка страна на реката, които живееха из заплетените улички на Морпорк, допълваха оскъдния си доход, като изпълняваха някоя скромна роля за една или друга от съперничещите си банди. И така, далеч преди Хю и Двуцветко да влязат в двора на „Пробития Барабан“, шефовете на много от тях вече знаеха, че в града е пристигнал някой, който изглежда е много богат. Донесенията на някои от по-наблюдателните шпиони съдържаха даже подробности за някаква книжка, която казвала на непознатия какво да говори, н за някакъв сандък, който можел да върви сам. Тези детайли на мига бяха отхвърлени настрана като недостоверни. Нито един магьосник, способен на такива чародейства, не бе идвал някога на по-малко от миля от доковете на Морпорк.

Тъй като все още беше точно онова време от денонощието, когато по-голямата част от града ставаше от сън или тъкмо се канеше да си ляга, в „Барабана“ имаше съвсем малко хора, които видяха появата на Двуцветко. Когато след него се появи Багажа и уверено започна да криволичи надолу по стълбите, посетителите, насядали по грубите дървени маси, като по команда се втренчиха подозрително в чашите си.

Бродман тероризираше малкия трол, който бършеше бара, когато триото мина покрай него.

— Какво е това, по дяволите? — попита той.

— Само недей да говориш за това! — изсъска Хю. Двуцветко вече прелистваше книгата си.

— Но какво прави тоя? — попита Бродман с ръце на хълбока.

— Тя му казва какво да говори. Знам, че звучи смешно — промърмори Хю.

— Как може книга да казва на човек какво да говори?

— Бих искал подслон, стая, квартира, къща под наем, пълен пансион, чисти ли са ви стаите, стая с хубав изглед, каква е цената за една нощ? — на един дъх изпя Двуцветко.

Бродман погледна към Хю. Просякът сви рамене.

— Има много пари. — обясни той.

— Кажи му тогава, че е три медни монети. А онова Нещо ще трябва да отиде в конюшнята.

— ? — попита непознатият. Бродман вдигна три дебели червени пръста и лицето на чужденеца мигновено се озари от разбираща усмивка. Той бръкна в кесията си и сложи три големи златни монети в ръката на кръчмаря.