Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 42

Той добави, че част от древната магия все още може да се намери в суров вид и да бъде идентифицирана — от посветените по осмичната форма, която създава в кристалната структура на време-пространството. Съществуват например металът октирон и газът октоген. И двата излъчват опасни количества сурова магия.

— Всичко това е толкова потискащо — заключи той.

— Потискащо ли?

Ринсуинд се извърна на седлото и погледна Багажа на Двуцветко, който все тъй припкаше на малките си крачета и от време на време щракваше с капак да захапе някоя пеперуда. Той въздъхна.

— Ринсуинд смята, че би трябвало да може да впрегне светкавицата — каза дяволчето, което наблюдаваше сменящия се пейзаж от миниатюрната вратичка на фотоапарата, окачен на врата на Двуцветко. Цяла сутрин то беше рисувало „живописни“ гледки и „странни“ места за своя господар и сега му се полагаше почивка за една цигара.

— Като казах впрягане, нямах пред вид впрягане — сопна се Ринсуинд. — Имах пред вид, исках да кажа, че… Не знам, не се сещам за точните думи. Само си мисля, че светът би трябвало да е някак си по-организиран.

— Това са само фантазии — каза Двуцветко.

— Знам, и в това е проблемът — въздъхна Ринсуинд отново.

Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.

Чу се слаб шум, едва различим от жуженето на пчелите в розмарина покрай пътя. Имаше любопитен костелив оттенък — нещо като търкалящи се черепи или като хвърлени зарове. Ринсуинд се заозърта. Наблизо нямаше никой. Неизвестно защо това го обезпокои.

После се появи слаб ветрец, който се усили и след няколко мига изчезна в пространството. Светът остана непроменен с изключение на няколко интересни подробности.

Сега например, на пътя се беше появил петметров планински трол. Той беше извънредно ядосан. Това се дължеше отчасти на факта, че тролите по принцип винаги са ядосани. Гневът му обаче се усилваше и от това, че внезапното му и моментално телепортиране от леговището му в планините Ремъроркнатри хиляди мили оттук и на някакви хиляда ярда по-близо до Ръба, бе повишило вътрешната му температура до опасно ниво в съответствие със законите за запазване на енергията. Той се озъби и застана нащрек.

— Какво странно създание! — отбеляза Двуцветко. — Опасно ли е?

— Само за хора! — изкрещя Ринсуинд. Той извади сабята си и с плавен удар… изобщо не успя да удари трола. Острието потъна в крайпътния пирен.

Последва възможно най-слаб шум, нещо като скърцане на стари зъби.

Сабята удари скрит в пирена объл камък — скрит така добре, както би отбелязал наблюдателят, че само миг по-рано сякаш въобще не е бил там. Той отскочи като пъстърва и в полурикошет се заби дълбоко отзад в сивия врат на трола.