Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 39

— Да, да, разбира се — успокоително каза Невестулката.

Той се обърна и се метна върху седлото на коня, който Бравд държеше. Няколко секунди по-късно двамата герои не бяха нищо повече от две петънца под облак прах, запътили се към овъгления град.

Ринсуинд объркано гледаше към лежащия турист. Към двама лежащи туристи. В неговото донякъде безпомощно състояние, една заблудена мисъл, която бродеше из измеренията и търсеше някое съзнание да я приюти, се вмъкна в мозъка му.

— Ето още една чудесна каша, в която ме забърка. — изпъшка той и тежко се отпусна назад.

— Побъркан — каза Невестулката Бравд, който караше в галон на няколко крачки от него, кимна.

— Всички магьосници стават такива — отговори той. — От живачните пари е. Разяждат им мозъците. И гъбите, и те също.

— Макар че… — каза облеченият в кафяво. Той посегна към туниката ся и извади един златен диск на къса верижка. Бравд учудено вдигна вежди.

— Магьосникът каза, че дребният му спътник имал някакъв златен диск, който показва времето — обясни Невестулката.

— Което погъделичка алчността ти, нали, малки приятелю? Ти винаги си бил отличен крадец, Невестулко.

— Ъхъ — скромно се съгласи Невестулката. Докосна копчето на края на диска, и той се отвори.

Миниатюрното демонче, затворено вътре, вдигна очи от малкото си сметало и се намръщи.

— Липсват само десет минути до осмия час — озъби се то. Капакът се затръшва, като без малко не прищипа пръстите на Невестулката.

Невестулката изруга и запрати часовника далеч в пирена, където той най-вероятно се удари о камък. Във всеки случай, нещо го накара да се разцепи; последва ослепителен октаринов блясък и мирис на сяра, докато времето, принудено да изчезне, се прибра в каквото и да е дяволско измерение, което наричаше свой дом.

— Защо го направи? — попита Бравд, който не бе достатъчно близо, за да чуе думите.

— Какво съм направил? — отвърна Невестулката. — Нищо не съм направил. И нищо не е станало. Хайде, пропиляваме си възможностите.

Бравд кимна. Пришпориха добичетата си и се втурнаха в галоп към древния Анкх, и към истинските вълшебства.

ВЛАСТТА НА ОСМИЦАТА

ПРОЛОГ

Светът на Диска предлага далеч по-внушителни гледки от тези, които могат да се открият във вселени, създадени от Творци с по-бедно въображение и с повече склонност към механичната работа.

Въпреки че слънцето на Диска е само една миниатюрна кръжаща луна, а протуберансите му са не по-големи от стикове за крикет, този дребен недостатък трябва да се отбележи задължително на фона на огромната гледка на Гигантската Атуин — Костенурката, върху Чиято древна и белязана от метеори черупка лежи основата на Диска. Понякога, в бавното Си пътуване между бреговете на Безкрайността, Тя раздвижва голямата си като континент глава, за да захапе някоя минаваща комета.

Но най-внушителната от всички гледки може би — било то и само поради факта, че когато повечето мозъци се изправят пред несъмнената галактическа свръхголемина на Атуин, те отказват да повярват — е безкрайният Водопад на Ръба, откъдето врящите морета на Диска неспирно преливат в пространството. Или може би това е осемцветната Дъга на Ръба, която опасва света и кръжи в наситения с мъгли въздух над Бездната. Осмият цвят е октарината, която се получава след разпръсването на силна слънчева светлина по интензивно магическо поле.